Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Арфата ми е с мен, под ръка. Научихте ме как най-добре да се възползвам от нея, господарю Пък и ще оправдая вашите усилия. Чуйте моята песен.

Китарата се озова внезапно в ръцете му. Голд примига. Би се заклел, че не беше там преди минута. Изглежда имаше нещо повече от задължителния приятен глас и познаването на три акорда в това да си бард. Морисън дръпна струните небрежно и тихият нежен звук изпълни смълчания двор. Оберон и Титания се поизправиха леко в троновете си. Морисън извиси силен тенор и елфите се заслушаха.

Бе простичка мелодия с равномерен ритъм, караща те да се заслушаш и завладяваща ума, обсебваща, възвишена. Който я чуеше, не можеше да остане глух за нея, както не можеше да спре да диша. Морисън бе бард, в неговата песен и в неговия глас имаше магия, която идва от сърцето и душата, фокусирана и одухотворена чрез мъжа и неговата песен. Той запя и светът замря.

Пееше за Шадоус Фол и неговата уникалност. За изгубените, страховитите и умиращите, идващи в този град, когато останалият свят не се нуждае от тях. Пееше за древните и благородни елфи, за вечната връзка между тях и хората през всичките тези дълги години. За любов, чест и дълг, които ги свързваха. И накрая запя за нуждата на града в този час на отчаяние, на неприключили и ненаказани убийства. Спря рязко, а ехото от музиката продължи да отеква дълго в замрелия въздух, сякаш имаше недовършена работа с тези, които слушаха.

Сълзи бликнаха в очите на Голд, усети болка в сърцето си й и този миг разбра, че не би отказал нищо на Морисън. Погледна елфите, Оберон и Титания, Ойзин и Нийм, пък и Пък, и го лъхна хладен ветрец. В техните сурови очи нямаше сълзи, никакъв признак по лицата им, че са почувствали блаженството, трогнало го така силно. Вместо това изглеждаха уморени, тъжни и примирени, сякаш песента само потвърждаваше нуждата от нещо, което биха искали да избегнат. Оберон и Титания се облегнаха в троновете си, а Нийм се поклони на Морисън. Той отвърна с поклон и китарата изчезна от ръцете му.

— Твоята песен ни трогна, както винаги, скъпи барде — каза тя, а нежният й глас галеше като музика ухото — бавен, уверен и безпощаден като прилива, който залива брега. — Ти си наш приятел и нашият глас сред хората и бихме ти спестили това, ако можехме. Ала ти пожела истината, твое право е и ние ще ти и разкрием, макар че ще разбие сърцето ти, както разби нашите. Знаем какво се случва в Шадоус Фол. Уайлд Чайлд 27 27 Wild Childe (англ.) — от wild — див, подивял и childe — стара благородническа титла, която означава син на благородник, който още не е посветен в рицарско звание или все още не си е спечелил шпорите. се е промъкнал при вас. Той е звярът, който може да е с лицето на всеки един от вас, убиецът, когото не можете да спрете и с когото не можете да преговаряте, защото той е именно това. Няма нищо, което вие или ние можем да направим, за да го спрем. Предстоят и по-лоши неща. Предадени сте отвън и отвътре. Събрала се е огромна армия, за да завладее града със сила. И ние сме… раздвоени, приятелю Шон. За пръв път от векове насам не виждаме пътя. Нашите оракули говорят за смърт, за разрушения и за края на света на елфите. Едни от нас искат да сформират армия, да използват отдавна изоставени оръжия и наука. Други — да затворят дверите между хълма и града, да ги залостят завинаги, а трети — да разрушат града и да го изпепелят с надеждата така да избегнат неговата участ. И така, ние разговаряме и спорим и нищо не е решено. Не можем да намерим правилния път. Единственото, в което сме сигурни, е, че мракът се спуска и изглежда няма надежда за хората и елфите. Не можем да ти предложим помощ, приятелю Шон, само думи за обреченост и предупреждение за гибел. Макар да сме разединени, бихме ви спестили това, ако можехме, вместо да разбиваме надеждите ви и да сломяваме духа ви. Опитахме се да ви отпратим със сурови думи, вместо безмилостната истина, но ти настоя да бъдеш изслушан и не можахме да ти откажем. Мисля, че накрая може и да застанем редом с вас срещу онова, което съдбата ни е подготвила, каквато и да е неговата форма. Хората и елфите са обвързани със споразумения, по-стари от самия Шадоус Фол, и по-скоро бихме умрели, отколкото да живеем в безчестие. Ние ви обичаме по свой начин. Вие сте децата, които никога не сме имали. Вярвам, че няма да ви изоставим в този час на изпитание, независимо какви са предсказанията.

— Това още не е решено — възрази Ойзин, а гласът му бе категоричен и мрачен. — Макар че са много гласовете да се обединим около нуждата на хората, още повече са тези, които настояват да стоим настрана от съдбата на града и да обърнем гръб на света на хората завинаги. Длъжни сме да оцелеем. Направили сме всичко възможно за вас и ако светът трябва да продължи напред, така да е. Като всички деца, човечеството трябва да се научи да се справя само — за добро или лошо.