Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Съжалявам — каза Шон, — но не можех да рискувам да направиш нещо импулсивно. Тези твари може и да изглеждат сякаш са сплетени от пръчици за почистване на лула, но всъщност са дяволски силни в своите владения. Не харесват непознати, не обичат да ги гледат втренчено, но най-вече не обичат хора. Освен ако не са им сервирани с хубав бял сос и няколко гъбки за аромат.

Голд се намръщи, загледан натам, където фигурите бяха изчезнали в пръстената стена. Тази част не изглеждаше по-малко твърда от която и да е друга и със сигурност се оказа твърде плътна, когато мушна любопитно с пръст да я пробва. Погледна отново Морисън.

— Това… елфи ли бяха? — попита накрая.

— Един от видовете. Те са коболди 24 24 Kobold или cobold — коболд: малък елф, дух в немския фолклор. Срещат се най-често в мините, оттам и наименованието на минерала кобалт. . Предимно копачи, но се грижат за всичко, което има нещо общо със земята и онова, което е в нея. Не позволявай призрачният им вид да те подведе, те са невероятно силни, да не споменаваме и крайно зли — когато се наложи. Не са особено приятни на вид, но с тяхната професия не излизат много навън.

— Значи те са прокопали този тунел? — попита Голд като човек, който се опитва да се придържа към темата на разговор, въпреки многобройните поводи за разсейване.

— Не. Той не е прокопан. Чакай малко… О, мамка му.

Морисън млъкна, коленичи и постави дланта на едната си ръка върху пръстения под.

— Не мърдай, Лестър. Сега ще зърнеш това, което е прокопало този тунел. Ако имаме късмет, то няма да ни обърне внимание.

Той се изправи, очите му бяха вперени в тунела пред тях. Голд набързо се огледа, но се въздържа да извади оръжието си. Отчасти защото усещаше, че Морисън няма да одобри, но най-вече защото нямаше в какво да се прицели. Подът на тунела под него се разтресе, в началото за кратко, после земята се заиздига и постепенно вибрациите се усилиха. Нещо идеше. Нещо огромно и много тежко.

На десетина фута от тях земята се разтвори внезапно, когато нещо под нея се надигна от земните недра. Разлюля се ритмично, сякаш биеше гигантско сърце и нещо се появи в разширяващата се пукнатина. Мъртвешки бледо, светеше и блестеше на повърхността, беше повече от десет стъпки в ширина. На Голд му отне доста време да осъзнае какво е то заради огромния размер, но когато в бялото туловище се появи плътна изпъкналост, следвана от друга, той накрая разбра какво вижда. Беше отделен сегмент на гигантски червей, който риеше в земята. Голд понечи да отстъпи, но мигом се овладя. Косата му настръхна, стомахът му инстинктивно се сви на топка от страх. Бялата плът блестеше влажна, докато огромните сегменти се изнизваха тромаво през пукнатината на пода. Всеки от тях трябва да беше десет-дванайсет фута 25 25 Foot (англ.) — фут, стъпка: английска мярка за дължина, равняваща се на 30,48 см; yard , (англ.) — ярд, английска мярка за дължина, равняваща се на 3 фута — 91,4 см. дълъг и те изглежда нямаха край. Голд не изпитваше вече нужда да пита как е направен тунелът.

— Кром Круъч 26 26 Cromm Cruach — Кром Круъч е ирландски бог на плодородието, почитан в ужас заради жертвоприношенията, които са се правели в негова чест; култовото изображение включва златна централна фигура, заобиколена от дванайсет каменни или бронзови фигури; унищожен от св. Патрик, идолът потъва обратно в земята. — каза тихо Морисън. — Чудовищният червей.

Най-после лъскавите сегменти изчезнаха под земята и тя се затвори над тях. Грохотът отдолу постепенно заглъхна и в тунела бе отново тихо. Морисън дишаше малко по-спокойно и с усилие се усмихна на Голд.

— Надявам се, че му се наслади. Елфите може да са го нагласили специално, за да те впечатлят. Кром Круъч обикновено не се показва на външни посетители.

— Защо ще искат да ме впечатлят? — попита Голд. — Съмнявам се, че изобщо някога са чували за мен. Освен това не знаят, че идвам.

— О, знаят — възрази Морисън. — Ще се изненадаш колко много знаят. Да тръгваме. Почти стигнахме.

Той тръгна, стъпвайки внимателно по тясната пукнатина на пода и Голд го последва. Въздухът постепенно стана по-топъл, нежни ухания замениха острата миризма на разорана пръст. Неясни, приглушени звуци нарушиха тишината в тунела твърде далечни, за да бъдат разпознати, но покъртителни в своето обещание и многозначителност. Блуждаещите огънчета изчезнаха в миг и някъде напред и нагоре се появи ярка светлина. Голд съжали, че малките духчета си отидоха. Изглеждаха достатъчно дружелюбни и му се струваше, че няколко приятели ще са му от полза в това странно непознато място, където го бе довел Морисън.