Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не се безпокой. Няма да нося костюма. Тесен клин и наметка са подходящи за игра на младите. Само ще събера някои неща и може да вървим.

Морисън понечи да кимне с глава, но застина, когато видя Голд да отваря една витрина и небрежно да изважда най-големия револвер, който някога бе виждал. Попремята го леко с една ръка, провери дали е зареден, после го остави настрана, за да може да сложи кобура под мишницата си. Морисън гледаше безмълвно как Голд пусна пистолета в кобура и пробва няколко пъти да го измъкне бързо оттам.

— Винаги избирай голям револвер, Шон — каза небрежно Голд. — Така, ако ти свършат куршумите, винаги можеш да пребиеш копелето до смърт.

Морисън погледна сериозно Голд, но той изглежда не се шегуваше. Отново посегна към витрината, а Шон пак се смути, когато Голд измъкна една очевидно истинска граната оттам.

— Лестър, ти се шегуваш!

— Мъдрият човек винаги взима предпазни мерки — отвърна спокойно Голд. Млъкна и погледна замислено Морисън. — Тези… твои елфи… няма да им пука от малко барут, нали?

— Не — отвърна Шон. — Повярвай ми, Лестър, ще се влюбят в теб.

Голд го погледна строго, не бе сигурен, че му хареса тона, после сви рамене, навлече якето си, което явно имаше специална кройка, за да прикрие пистолета и кобура под мишницата. Пусна небрежно гранатата в джоба си и учтиво се престори, че не забеляза как Морисън трепна.

— Тези твои елфи, Шон… Трябва ли наистина да се срещаме с тях? Искам да кажа, каква полза от няколко дребни човечета с крилца и щръкнали уши, щом ще издирваме безскрупулен убиец?

— Никога не си виждал никого от света на елфите, нали?

— Не. Никога не съм си мислил, че ще имаме общи интереси.

— Е, първо на първо, те не са моите елфи. Определено принадлежат единствено на себе си и изобщо не би им харесала идеята да принадлежат на който и да е човек. Всъщност нямат особено високо мнение за нас. Само понякога, като домашни любимци. Второ, съвсем не са това, което би очаквал. Те са древен народ, див и царствен. Също така са горди, арогантни и наистина порочни. Изпитват наслада от дуелите, вендетата и масовото клане и най-често никой не би искал да има нещо общо с тях. Обаче, тъй като и аз съм горд, арогантен и опасен, винаги сме се погаждали твърде добре. Хората почти са забравили древните истории и легенди, от които са се родили елфите. С годините са наложили цензура и са поразкрасили в стил Дисниленд пъклената им същност. От тези версии има и тук. Всъщност съществуват места, където не можеш да се движиш заради тези малки скъпоценни същества с пърхащи крила. Не ми се ще да ги посещавам твърде често, особено когато съм трезвен. Елфите са реалност — древни и брутални и отчаяно държат на честта. Общуват предимно със себеподобни, а всички останали са доволни, че нещата стоят така.

Голд го изгледа недоверчиво.

— Колкото повече ми разказваш за тях, толкова по-несигурен съм, че идеята е добра. Може би за всеки случай трябва да взема една пушка и няколко бомби.

Морисън се усмихна загадъчно.

— Няма да навреди.

Голд се обърна и мърморейки напълни джобовете си с асортимент от вероятно полезни предмети. Морисън погледна кориците на купчина стари комикси със супергерои, всеки от тях бе опакован, за да се запази остаряващата хартия. Беше трудно да свържеш Голд с идеализирания огромен мускулест герой на корицата. Бе достатъчно едър, в превъзходна форма за мъж на неговата възраст, но нямаше нищо свръхчовешко в него. Въпреки това, помисли си Морисън, не би могъл да очакваш кой знае какъв реализъм в общество, в което жените обичайно биваха рисувани с гърди по-големи от главите им. Отмести поглед към Голд и видя, че е готов и го гледа в очакване.

— Ти знаеш пътя, Шон, по-добре ти карай.

Морисън се усмихна и поклати глава.

— Не става така, Лестър. Елфите живеят в своя собствена реалност — в земята под хълма. Техният свят е древен, по-древен от нашия, и входовете са рядкост. Някога, много, много отдавна е било иначе, но те са водили жестока, безмилостна война с нещо, за което все още не желаят да говорят. Не е ясно дали са спечелили или загубили, но преди хиляди години са се оттеглили в земята под хълма и са затворили входовете след себе си. Което основно означава, че не можеш да стигнеш до там от тук. Освен ако нямаш покана. За щастие, аз съм в списъка им за гости, защото съм бард и единственото, което трябва да направя, е да щракна с пръсти, да ударя пети една в друга и можем да потегляме.