Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не разбирам — каза бавно Морисън. — В подвизите в списанията и книгите си наистина ти, но не и в телевизионния сериал?

— Спомням си всичките — каза Голд като сви рамене, — но нищо от тях не бе реално, докато не дойдох тук. Самият аз станах реален в мига, в който реших да остана в Шадоус Фол, като всяка друга легенда. Това трябва да се случи, за да можеш да умреш. Но преди това имаше толкова мои версии, че им обърках сметката. Така че аз решавам какво действително се е случило и какво — не. Кой друг има повече право на това?

Морисън кимна и отново погледна към витрините. Едната от тях бе пълна с играчки и предмети от четирийсетте и петдесетте. Вдигна учудено вежди. Тези неща струват пари в днешно време, ценни са за колекционерите. Особено ако са с автограф… Но това бе в друг свят, а нито един от тези предмети нямаше да стигне дотам. Спря пред един подвързан с кожа албум, отвори го и разгърна тежките страници. В него имаше изрезки от стари вестници, старателно подредени по дати от края на шейсетте и нататък. Във всички тях се разказваше за участието на Тайнствения отмъстител в странни и необичайни престъпления, които са станали в Шадоус Фол. Понякога е присъствал само като консултант, друг път е помагал на детективите в разрешаването на случая и тук-там имаше по някоя голяма снимка на самия човек в пълна екипировка, сниман по време на ареста. Имаше нещо почти сюрреалистично в начина, по който костюмът оставаше същият, а мъжът, облечен в него, неизменно остаряваше. Морисън погледна отново Голд.

— Тези изрезки… всичко това наистина се е случило тук, в Шадоус Фол?

— О, да. Официално бях пенсиониран, имах си и магазинчето за цветя да се занимавам, но понякога шерифите от онова време се натъкваха на нещо странно и озадачаващо и тактично ми даваха да разбера, че биха имали нужда от малко помощ. Винаги се стараех да дам най-доброто от себе си, да не посрамя легендата. Не се обличах в костюма, освен за снимка. Трудно е за старец като мен да изглежда достойно в наметало и клин. Харесва ми да си мисля, че съм им помагал, а не съм досаждал. В по-голямата част това не бяха някакви углавни престъпления. Тази, която гледаш сега, е когато помогнах да заловят фантома Боглър — прозрачен, светещ джентълмен в дълъг шлифер, който се разхождаше и стряскаше хората, като им показваше вътрешностите си. Доста неприятна история, доколкото си спомням. Малко след това спасих детето на семейство Крамптън, когато се срути покривът на къщата им и помогнах да заловят жена, убила съпругата на любовника си, а после опитала се да му припише убийството. Заплетен случай.

Морисън прелисти до края албума. Последната изрезка беше отпреди три години. Половин колонка, нямаше снимка. Затвори почтително и погледна отново Голд.

— Това е невероятна стая — каза накрая и се опита с тона си да покаже колко искрено е впечатлен. — Не знаех, че си участвал в толкова… действителни случаи.

— Всички те си бяха наистина реални за мен. Спомням си всичко, което писаха, дори и най-възмутителните неща към края на моята кариера, когато ме превърнаха в супергерой. Събитията в тези истории са реални, като всичко останало в този албум. Макар никога да не са се случвали. Знам, че звучи сложно, но не и за мен. Светът, в който живея сега, е малко по-скучен и по-сив от по-рано, но предполагам, че така им се струва на повечето хора, като поостареят. Тайнственият отмъстител принадлежи на миналото, на по-простите времена. Бях си щастлив тогава с моята цветарница и Моли до себе си.

Морисън бавно кимна.

— Колко души са виждали тази стая?

— Малцина. Вече само запалените колекционери си спомнят за мен, никой друг не се интересува. Шадоус Фол е пълен с измислени герои, които са се превърнали в легенди, и повечето от тях са по-известни, отколкото аз някога съм бил. Нямам собствено семейство, а в семейството на Моли всички се чувстваха доста смутени от миналото ми. Затова затворих всичко в една стая и заключих вратата. Влизам от време на време, да избърша праха и да си спомня… Но нещата вече са други. Тези нови убийства излизат извън контрол. Шериф Ериксон е твърде млад, за да се сети за мен, но аз не съм забравил. Умът ми е бистър, както винаги. Време е да се завърна. Шадоус Фол се нуждае от Тайнствения отмъстител.

Ако някой друг бе казал това на Морисън, той щеше неловко да отмести поглед или да се разсмее, но нещо в тона и поведението на Голд, неговите спокойствие, увереност и достойнство накараха Шон да му повярва. За пръв път в живота му липсваха думи и той просто кимна безмълвно. Голд се усмихна.