Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не и ти, Бруин. Не е в твой стил. Но ти благодаря за грижите.

Рия стана и се отдалечи, като кимна на шерифа да я последва. След като спряха на достатъчно безопасно разстояние, за да не ги чуват, Рия погледна Ериксон право в очите.

— Без повече дипломация, Ричард. Какви са му шансовете?

— Недобри — призна шерифът. — Огнестрелна рана в корема винаги е зле. Куршумът е излязъл отзад и дупката е толкова голяма, че можеш да си пъхнеш юмрука, както кашля плюе кръв… Мога да се обзаложа, че куршумът със сигурност е засегнал белия му дроб. Ако беше човек, щеше наистина да е в беда, но тъй като е… каквото и да е там… той има шанс.

— Защо точно него? — попита Рия. — Ако снайперистът е дошъл чак до тук, за да убие някого, защо не е избрал някой по-важен, като теб и мен? Мишена, която да си струва труда?

— Добър въпрос — одобри Ериксон. — Не знам.

Рия поклати уморено глава.

— Какво, по дяволите, става в Шадоус Фол? Първо убийствата, после Джеймс Харт, а сега и снайперист с военно подкрепление. Всички ли са полудели?

— Не знам — отвърна шерифът. — Може би. Но мисля, че е по-вероятно някой да си играе игрички с определена цел. Този хеликоптер не би следвало да се промъкне тук, без да задейства всички аларми — естествени и свръхестествени. Или сигурността ни е занемарена, или…

— Или в Шадоус Фол има предател — промълви бавно Рия. — Някой ни е предал на външния свят.

Колата на Лестър Голд взе завоя със скорост двойно, че и повече по-голяма от разрешената — двигателят изрева, гумите изсвистяха и автомобилът полетя по пустата улица, сякаш самият Дявол го преследваше по петите. Шон Морисън — бард, трубадур и рокаджия от края на шейсетте — се бе вкопчил в колана с две ръце и наблюдаваше ужасено как целият му живот прелита мълниеносно пред тях. Ужасно голяма част от него бе преминала по барове и на Морисън горещо му се прииска да е в някой от тях сега, за предпочитане с голямо бренди в ръка. Питието действаше добре против шок. Лестър Голд — Човек на действието и Тайнствен отмъстител, изглежда бе в безгрижно неведение, че има нещо необичайно в неговото шофиране и продължаваше да бъбри весело за минали подвизи, докато превключваше припряно скоростите, за да изцеди и последната възможност за ускорение от надутия до краен предел двигател.

Морисън се опита да си спомни дали желанието му е съвсем актуално и слушаше скептично как възрастният мъж на волана разказва за приключенията си през трийсетте и четирийсетте години, сякаш това бе вчера. При други, по-спокойни обстоятелства, можеха да му се сторят очарователни, но в настоящия момент бе загрижен дали колата ще издържи още дълго. Ако беше кон, вече щеше да е с облещени, изхвръкнали от орбитите очи и пяна на устата. Уличното движение стана по-натоварено, когато се отправиха към предградията, и Голд неохотно намали почти до разрешената за града скорост. Морисън задиша по-спокойно и реши, че следващия път, когато колата спре на червено, ще изхвърчи от нея и ще тича чак до хоризонта. Само дето май нямаше червен светофар…

Колата профуча през предградията, мяркаха се неясни очертания на идентични къщи с изрядно окосени ливади и коли на алеята. Хората спираха да помахат към колата на Голд, а той неизменно им отговаряше весело. На Морисън му се искаше да не го прави. Отчасти се чувстваше по-сигурен когато и двете ръце на Лестър бяха на волана. Голд внезапно изви рязко надясно, без да си прави труда да обръща внимание на маловажни неща като огледалото или мигача и наби спирачки. Колата се разтресе и спря на алеята до хубава къща. Морисън реши, че ще поседи съвсем неподвижно известно време, докато почувства краката си достатъчно силни да му служат отново. Използва възможността да разгледа дома на Голд. Не бе съвсем каквото бе очаквал. Обикновена къща на обикновена улица, разположена сред тихите предградия на Шадоус Фол. Нито твърде голяма, нито твърде малка, с красиво подредена цветна градина, каменно корито за къпане на птици, пълно с мътна вода. В другия край на улицата някой си разхождаше кучето и пет-шест деца ритаха топка. Не точно това бе очаквал да е главният щаб на Тайнствения отмъстител.

Голд вече бе излязъл, бе минал от страната на Морисън и му държеше вратата да слезе. Все още говореше нещо за Проклятието на синия диамант 20 20 Синият диамант е собственост на Луи XVI. По време на Френската революция бива откраднат и с годините сменя собствениците си и носи нещастие на притежателите си. Открадването на скъпоценния камък, собственост на кралското семейство на Саудитска Арабия, от тайландски служител през 1989 г. влошава отношенията между двете страни за повече от 20 години. Следва поредица от неразкрити убийства. и Господаря на болката 21 21 Герой от видеоиграта Warcraft III . . Морисън го чуваше ясно как набляга на думите. Излезе от колата съвсем малко разтреперан, изчака кратка пауза в историята на Голд и тогава кимна с глава към къщата.