Саймън Грийн - Шадоус Фол

Също така унищожаваме книгите, които съдържат информация, за която обикновените хора не са готови. Познанието е опасно нещо и е по-добре да бъде предоставено на хора с необходимия опит да го разтълкуват както трябва. И накрая, премахваме всички онези, които по някакъв начин противоречат на Божието слово. Богохулството е забранено. Веднага, щом се справим с града, ще ги изгорим. Ще поседим край огъня, ще хапнем маршмелоус 62 62 Много сладки желирани бонбони, които се топят в устата. Много популярни са и карамелизирани на огън по време на къмпинг или градинско парти. , ще попеем някои песни. Обичам да гледам как хубаво горят такива книги. Това сплотява общността.

Той не повиши глас, а лицето му остана спокойно през цялото време, докато говореше. Нямаше смисъл да се спори с този човек. Рия можеше да разпознае фанатик, когато го види. Но трябваше да опита, градът зависеше от нея. Не можеше да изгуби тази си мисия, както загуби Аш. Внезапен прилив на скръб премина през нея и я завари неподготвена. Аш бе мъртъв. Едва бе успяла да си го върне и сега отново го нямаше.

„Не може да съм те загубила отново, Ленард. Не бих го понесла.“

Тя отпъди мисълта. Ще скърби за него по-късно, когато има време. Градът се нуждаеше от нея сега.

— Аз съм кмет на Шадоус Фол — повтори отново упорито тя. — Като представител на властта в града съм готова да преговарям по условията за капитулация.

— Условия? — повтори Уилямс, а устните му трепнаха в подобие на усмивка. — Не сте в позиция да диктувате условия. Градът ще се предаде или ще бъде унищожен. Вашите градски съветници също се опитаха да наложат условия. Сега са мъртви, екзекутирани в името Божие.

Той наблюдава как тя постепенно осъзнава значението на думите му и как й подейства това. Усмихна се вътрешно. По никакъв начин не можеше да знае, че той не казва истината и проклетите съветници бяха избягали. Засега. Във всеки случай не бе съвсем лъжа — главнокомандващият бе издал заповед да бъдат разстреляни, когато ги намерят. Кметът също така не можеше да знае, че части от силите на Воините бяха насметени в гръб доста яко. Ако я убедят, че градът трябва да капитулира, вражеските сили ще трябва да отстъпят, без изобщо да узнаят колко близко до победата са стигнали. Можеше също да я пробва с няколко уместни въпроса, докато все още е нестабилна.

— Какво знаете относно местонахождението на Върховния главнокомандващ? — попита той небрежно. — Нямаме вести от него, откакто отиде да посети Саркофага в градския парк. Какво може да му се е случило там?

Рия сви с безразличие рамене.

— Всичко би могло. Паркът е опасно място нощем. Има динозаври. Може да са го пипнали. Или пък Времето.

— О, старецът — възкликна Уилямс с неприязън. — Може да се крие под това име за пред децата, но ние знаем кой е той. Кой трябва да е. Падналият трансформър. Повелителят на мухите. Самият Сатана. Без съмнение той е отговорен за смъртта на нашите свещеници магове.

Млъкна внезапно, като се усети, че не бе пресметнал правилно. Бе си помислил, че тази жена, Фрейзиър се бе прекършила от обработката, но сега тя го гледаше спокойно, замислено и това идеше да покаже, че разбира уловките в думите му. Главнокомандващият бе изчезнал, а една от най-могъщите им сили бе неутрализирана. Беше я подценил. Нямаше да се повтори. В момента бе важно да овладее ситуацията. Даде знак на войника, който я държеше за косата.

— Махнете й белезниците.

Изчака търпеливо, докато войникът изпълни заповедта.

— Сега протегни лявата й ръка напред и я дръж здраво на пода.

Тогава Рия се опита да се противи, но не можеше да се пребори с войника в немощното си състояние. Уилямс изчака докато ръката бе в позицията, която искаше, и после й се усмихна ледено.

— Това, което ще се случи сега, кмет Фрейзиър, е много просто. Ще ви задавам въпроси относно силните и слабите страни на града, а вие ще ми отговаряте подробно и точно. Ако ме излъжете, ще отрежа един от пръстите ви. Ако приключим с всичките на лявата ви ръка, ще минем на дясната. Ако съвсем останете без пръсти, ще бъда изобретателен. И просто за да ви докажа, че трябва да ме приемете насериозно, смятам да премахна малкия пръст на лявата ви ръка сега. Дръж я здраво.

Той се наведе към ръката й, а Рия се хвърли напред. Ненадейността завари всички неподготвени и главата й се заби в лицето му. Тя еднакво силно почувства и чу как носът му се счупи от удара, а след това всички се озоваха проснати на пода. Изправи се с мъка на крака, срита войника, който посегна да я сграбчи, после се обърна към другия, който я бе въвел тук, и го удари с юмрук в гърлото. Той се свлече на пода като кашляше ужасяващо, а Рия се втурна към вратата. Чу как Уилямс изкрещя зад нея някой да я спре. Опита се да побърза, но равновесието й още бе нестабилно и се препъна в една купчина книги. Падна отгоре им, приземи се тежко и се опитваше да събере сили, за да се изправи, когато нечии ръце я сграбчиха изотзад и я издърпаха от вратата.