Саймън Грийн - Шадоус Фол

Изглеждаше доста запазена сред всеобщата разруха, остана й време колкото да се запита защо и тогава двамата войници внезапно спряха и я блъснаха на пода. Тя нямаше как да се подпре на ръце и се стовари тежко. Дебелият килим я предпази малко от удара, но въпреки това дъхът й секна. Лежеше неподвижно и се опитваше с усилие да си поеме въздух, а те я оставиха сама. За пръв път си позволи да мисли за Аш. Не плачеше, не бяха й останали сили, но това, че го видя да умира отново, я нарани толкова дълбоко, че побоят ни най-малко не можеше да се сравни с болката й. Сякаш в нея бе зейнала пропаст, огромна празнина, която можеше да побере Ленард Аш и всичко онова, което той бе означавал за нея. Отново го бе изгубила.

Опита се да прогони мисълта. Не можеше да мисли за това сега. То щеше да почака. Надигна бавно глава и се огледа. Намираше се насред главната зала на библиотеката с рафтове книги от двете страни. Войниците сновяха напред-назад пред нея, сваляха купчини и ги трупаха прилежно до входа. Определено имаха някаква цел и Рия се замисли над това. Със сигурност войниците не бяха унищожили половината град само за да се докопат до няколко книги от библиотеката. В града имаше доста важни и забранени текстове, но те бяха заключени на сигурно място в архивите на замъка Вси Светии, под зоркия поглед на Времето. В Библиотеката нямаше нищо, което да си струва началото на една война.

Видя, че някой се приближава към нея, и се опита да седне. Бе трудно да запази равновесие с ръце, закопчани с белезници отзад, и неволно простена от болка при това усилие. Един от войниците се надвеси над нея, сграбчи я здраво за косата и отметна главата й назад, за да погледне новодошлия. Беше някакъв офицер. В средата на четирийсетте, набит, но не дебел, изправен като ръжен, остриган нула номер. Изражението му бе ледено, очите — безизразни. Само като го погледна Рия разбра, че е проницателен, интелигентен, хладнокръвен. Забеляза, че тя страда, но не изпита удоволствие от това, само установи, че така разпитът и ще бъде много по-лесен. Рия положи върховно усилие да проясни мозъка си. Този човек бе опасен. Той изслуша спокойно войника, който я държеше за косата, докато му разказваше за нападението и смъртта на Аш, за нейното залавяне. Офицерът се замисли за миг и после съсредоточи вниманието си върху Рия. Когато заговори, гласът му бе бавен и спокоен.

— През целия си живот, откакто пораснах, съм служил в армията. Виждал съм доста битки — навсякъде. Цапал съм си и ръцете понякога и никога не съм се отказвал от мисия, докато не я завърша. Виждал съм странни неща през това време и нито едно от тях не ме е стъписвало за повече от миг-два. Ала този ваш град ме изкарва извън търпение. От това, което видях, бих казал, че бъка от демони, вещици и неверници. Ти от кои си?

Рия преглътна с усилие. Искаше да е сигурна, че гласът и е ясен, спокоен и твърд, когато отговори.

— Аз съм Рия Фрейзиър, кмет на Шадоус Фол.

Устните й се сцепиха като заговори и отново усети вкус на кръв в устата си. Някои от зъбите й се бяха поразклатили, но можеше да се справи с това неудобство. Постара се да погледне офицера хладнокръвно.

— Аз представлявам този град и неговите жители. Има ли някой сред вашите хора с достатъчно здрав разум, за да мога да разговарям с него?

Войникът, който я държеше за косата я раздруса грубо. Сълзи бликнаха и потекоха по лицето й — колкото от слабост, толкова и от болка. Офицерът изчака да се съвземе.

— Внимавайте как се държите — каза й накрая. — Аз съм майор Уилямс, от армията на Воините на Кръста, говоря от името на Бог поради отсъствието на по-висшестоящ от мен офицер. Всички сме воини на Бога и всяка обида към нас е отправена към Него.

— Вие какво правите тук? — попита Рия решително.

Знаеше, че е важно да не изглежда уплашена пред този мъж. Той уважаваше силата.

— Защо тези хора изнасят книгите?

— Дойдохме, за да донесем словото и волята Божия в това греховно свърталище. Виновните ще бъдат наказани. Нечестивците също. Ще въдворим словото Божие тук. Колкото до книгите, пресяваме зърното от плявата. Махаме фантастиката. Фантазиите са нездравословни. Хората трябва да се научат да живеят в реалния свят. Освен това много от тези книги се занимават с магии, а словото Божие е ясно. Врачка да се не оставя жива 61 61 Втора книга Мойсеева — Изход, 22:18. Тълкуване на Библията, в резултат на което Инквизицията изгаря на клада десетки хиляди нарочени за „вещици“. .