Саймън Грийн - Шадоус Фол

По една друга улица, в една друга част на града, други Воини тичаха, преследвани от Джак Феч, Ленард Аш и Рия Фрейзиър. Войниците не бяха много, вероятно около стотина, но всички бяха дотолкова ужасени от това, което духът и плашилото бяха сторили, че в сърцата им бе останало място само за мисълта за бягство. Тичаха, докато ги заболяха краката и дробовете им колабираха, а след тях се носеше дрипава фигура с изсечена усмивка, която нямаше умора. Аш и Рия ги следваха в джип на Воините, щастливи, че са заедно. Войниците тичаха, а трите еринии 63 63 В гръцката митология — богини на отмъщението. Еврипид първи ги определя като три: Алекто, Тисифона и Мегера. Когато богините Атина и Афродита защитават Орест за убийството на майка му, и ериниите отстъпват пред тяхната воля, получават името евмениди (милостиви, благосклонни). на отмъщението ги следваха отблизо, плътно по петите.

От друга улица прииждаха още Воини, последните обърнати в бяг останки от онова, което някога представляваше велика армия. Те хвърляха оръжието си панически, защото след тях бе самият Дявол или поне така си мислеха. А всъщност това бе просто един човек, който най-после бе познал страховитата си сила. Джеймс Харт, човекът от древното пророчество — в него бе цялата сила на града и мощта на Времето. Той се рееше във въздуха, прелиташе отгоре и ги следваше, понесен от своята магическа сила, а на известно разстояние зад него, доколкото можеха, го следваха Поли Къзинс и Сузан Дюбоа. Раните им повече не ги безпокояха, защото той ги бе излекувал само с едно докосване, но дори и така, на тях им бе трудно да го догонят. Харт бе забравил, че са там, заслепен от светлината на собственото си величие. Двете жени се напрягаха да го настигнат, не искаха да изостанат, но също така се страхуваха да го доближат. Това не бе човекът, когото познаваха, или поне си мислеха, че познават. Този Джеймс Харт бе нов, различен и много опасен.

И накрая, сякаш едва ли не градът го бе планирал така, трите потока бягащи войници се събраха на едно място — на огромния, открит площад Горки. Те бавно спряха, една обезумяла, объркана тълпа, и се огледаха да видят къде ги бе довело бягството им. Площадът представляваше огромна открита площ в сърцето на самия град. Бе обграден от всички страни с високи грандиозни сгради от вековен камък, надвиснали в размисъл над него като множество мрачни планини. Войниците се огледаха откъде могат да се измъкнат, но всички пътища бяха блокирани. Внезапно всичко притихна.

На една от улиците към площада бяха застанали елфите с Морисън и музикантите начело, най-после смълчани. На другата стояха Джак Феч с окървавени ръце, до него Аш и Рия, вперили безмълвен учуден поглед в попадналата в капан разгромена армия. На третата бе Джеймс Харт, застинал като безмълвен съдник в края на площада, обгърнат в цялото си величие. Последната улица постепенно се изпълни със светлина. Тя бе широка и пуста. Сред войниците се понесе шепот и секна внезапно, когато земята се разтвори и зейна огромна бездна, в която се виждаше болезнено бялата плът на Гигантския червей.

Шепотът се понесе отново, когато войниците осъзнаха, че са в капан, обградени отвсякъде. Командването се подготви. Никой не се отбранява по-злобно от хванат натясно плъх. Тук-там сред Воините се чуха гласовете на офицери, заповядваха войниците да се сражават до последния човек, ако е нужно и с голи ръце. Споменаха многократно и Божието име, за да ги пришпорят или като заплаха. Войниците се спогледаха, после погледнаха наобиколилите ги сили, които отвърнаха невъзмутимо на погледа им. Един офицер повиши заплашително тон, чу се изстрел. Офицерът падна мъртъв на земята, войниците наоколо отстъпиха, последва продължителен напрегнат момент, преди всички да проумеят, че изстрелът е дошъл измежду тях. Сред гъстата тълпа настъпи вълнение, когато войници и офицери осъзнаха накъде са обърнати повечето оръжия. Тогава един офицер си проби път през тълпата, следван от войник, опрял пистолет в гърба му и те бавно приближиха към Рия Фрейзиър. Тя тръгна към тях, а до нея Аш зорко следеше.

Офицерът се поклони, леко язвително.

— Предполагам, че вие сте кмет на този град. Очевидно ние искаме да се предадем.

— Смятам, че така ще е най-добре — заяви твърдо Рия. — Без всякакви условия, но бъдете спокойни, ние ще се отнасяме с вас по-добре, отколкото вие бихте го направили.

— Нямахме този шанс — каза офицерът, без да си прави труда да прикрива язвителността в тона си. — Изгубихме контакт с нашия главнокомандващ, свещениците магове са мъртви, транспортът ни го няма или е унищожен. Бог наложи своята воля. Той ни изостави.