Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Още си във връзка с другите свещеници, нали? Добре, добре. Отмести този камък вместо мен. Отвори го сега.

Свещеникът се поклони почтително и се свърза със своите братя. Цялата сила на тяхната магия потече в него и през него, за да отвори Саркофага. Тялото на свещеника бе обхванато от студени пламъци, а плътта му се разтече като восък от свещ, когато магията, която забушува в него, го възпламени. В камъка на Саркофага се появи една-единствена пукнатина и в този миг Ройс и хората му изчезнаха, транспортирани другаде. Пред разцепения Саркофаг останаха единствено телата на двамата млади гробокопачи и изпепеленият труп на мъртвия свещеник.

Рия Фрейзиър намали, спря колата и двамата с Ленард Аш се вторачиха мълчаливо в разпънатото на кръст тяло. И двамата бяха го виждали, макар и да не бяха разговаряли с него — Тим Хендри, един от заместниците на шерифа. Беше прикован към стената с дълги метални остриета през ръцете и глезените, а очите му бяха избодени. По бузите му бе потекла кръв и бе оплискала гърдите му. Не бе първото разпъване на кръст, което Рия и Аш виждаха — войниците бяха осеяли с тях целия град като знак откъде са минали, подобно на куче, което маркира територията си. Но това бе първата жертва, която познаваха и това някак си правеше нещата по-лоши — по-реални. Рия включи двигателя отново, готова да потегли, а Хендри леко помръдна окървавената си глава.

— Той е жив! Още е жив!

Тя изключи двигателя, отвори вратата, изпълзя от колата и застана пред Хендри. Аш отиде при нея. Тя го погледна умоляващо.

— Трябва да го свалим, да го откараме в болница…

— Няма да е лесно — каза тихо Ленард. — Трудно ще махнем тези остриета и ще го боли страшно много. Може дори да е по-милосърдно да го оставим там, докато намерим лекар и подходящи средства…

— Ако го оставим, ще умре! — отсече Рия. — Отзад в колата има лост, използвай го.

Аш кимна и отиде да го потърси. Рия погледна окървавеното лице на Хендри.

— Тим, чуваш ли ме, Тим?

Отговор не последва. Аш се върна с лоста, погледна Хендри почти хладнокръвно, после пъхна края на лоста под лявата му ръка и натисна здраво. Ръката трепна и се отмести на инч от стената, плъзна се по металното острие, Хендри надигна глава и изкрещя. Рия неволно отстъпи назад, сякаш стъписана от толкова много болка. Аш натисна още по-силно лоста, ръката отскочи още малко от стената. Хендри изкрещя отново. Бе такъв пронизителен, неистов вик, че сигурно гърлото го заболя, но в този миг Рия си помисли, че вероятно не го е усетил в сравнение с онова, което изстрадваше. Аш измъкна лоста изпод ръката на Хендри и погледна Рия.

— Няма да стане — заяви той категорично. — В неговото безпомощно състояние толкова болка и шок ще го убият много преди да успея да измъкна всички тези остриета.

— Но ако го оставим, той пак ще умре. Моля те, Ленард, не може ли поне един човек да спасим? Трябва да има нещо, което можем да направим.

— Да — каза Аш. — Има нещо.

Посегна със свободната си ръка и постави длан върху челото на Хендри.

— Иди си в мир, Тим.

Хендри изпусна дъха си в продължителна въздишка и не пое въздух отново. Мускулите му се отпуснаха, доколкото остриетата му позволиха, брадичката му увисна на гърдите. На Рия й бе необходим още един миг, за да проумее, че е мъртъв.

— Беше единственото добро, което можехме да сторим за него — обясни Аш. — Да сложим край на мъките му.

Тя го погледна безизразно.

— Ти го уби. Докосна го и той умря.

— Да.

— Не знаех, че можеш да правиш това.

— Има много неща, които не знаеш за мен, Рия.

Аш огледа пустата улица.

— По-добре да тръгваме вече. Не ми харесва да се навъртаме така. Тук се набиваме на очи, а не можем да допуснем да ни забележат. Да вървим.

Те влязоха пак в колата и Рия подкара надолу по улицата. Двигателят бръмчеше много силно в тишината. Някога това бе жилищен квартал, но сега имаше само развалини и изгорели скелети на сгради от двете страни. Повечето улични лампи бяха изпочупени, но улицата бе обляна от лунна светлина. Все едно колата се движеше по морското дъно.

Караха известно време, като завиваха тук-там, за да избегнат блокираните улици. Аш ги усещаше, както и присъствието на войниците, дълго преди да ги види и това им даваше предимство. Останалите хора нямаха късмета да избегнат срещата с войниците. Рия и Аш виждаха телата им навсякъде, обесени или разпънати на кръст, или пък просто изоставени да лежат на пътя с кървави дупки по телата си. В началото тя си помисли, че ще повърне, но имаше толкова много трупове, че скоро претръпна. Дори не можеше да мисли за тях. Сякаш главата й бе пълна с памук. Аш не казваше нищо, но и не отместваше поглед. Вероятно смъртта не бе в състояние да го обезпокои както някога. Рия не попита.