Саймън Грийн - Шадоус Фол

Ройс извади пистолета от кобура си и гръмна Кейси в гърлото. Заместник-главнокомандващият на Воините бе отхвърлен назад към мониторите, а един от генералите изкрещя от шока. Кейси се свлече на колене, от устата му бликна кръв. Опита се да каже нещо, а Ройс стреля още веднъж. Куршумът продупчи главата на Кейси и пръсна екрана на монитора зад него. От изходната рана се разплиска кръв и се размаза по останалите екрани и те заприличаха на снимки от ада. Кейси падна напред и не помръдна. Ройс срита протегнатата му ръка, но реакция не последва. Кимна доволно и погледна генералите си, които го гледаха шокирани с широко отворени очи. Ройс се усмихна мило на хората от щаба си.

— Още някой да смята, че трябва да се оттеглим? Че трябва да сдам поста си на главнокомандващ на Воините? Не? Доволен съм. Но се чувствайте свободни да идвате при мен, ако имате други забележки относно начина, по който ръководя нещата.

Усмивката му внезапно изчезна и тонът му стана равен и студен като погледа му.

— Тук вършим Божието дело и незачитането на моята власт е предателство срещу Божията воля. Повече няма да търпя никакви предателства, джентълмени. Рангът ви не ще ви защити, ако се обърнете срещу Бог и мен. Тук сме, за да наложим Божията воля и няма да напуснем, докато не постигнем победа. Без значение каква е цената.

— И така, към какво ще пристъпим?

Гласът му отново бе спокоен и приветлив. Той прибра оръжието в кобура си, без да го погледне. Няколко генерали си отдъхнаха с облекчение, но никой от тях не се отпусна особено. Ройс се загледа в екраните на мониторите, стиснал замислено устни. Извади носна кърпа от джоба си и избърса кръвта от мониторите там, където пречеше на картината.

— Знам какво мислите, джентълмени, и грешите. Срещнахме някои трудности, но всички са преодолими чрез силата на оръжието и малко въображение. Не можем да си позволим просто да седим и да чакаме градът да предприеме следващата си стъпка. Те не осъзнават какви тежки загуби сме понесли, но щом това стане, можете да сте сигурни, че елфите няма да се поколебаят да се възползват от преимуществата си. А срещу пъкленото им въоръжение сме лесна мишена. Не можем, също така, да допуснем да сме все така разпръснати, както досега. Това разпилява силите ни и ни прави уязвими при нападение от по-многочислени сили. Такива изглежда има много в този проклет град. И така, не можем да отстъпим и не можем да напредваме. Ето защо трябва да предприемем неочакваното.

Той погледна окървавената носна кърпа в ръката си, побърза да я подаде на един от генералите, после погледна секретарката си, която все така седеше вцепенена зад бюрото.

— Повикахте ли магьосниците, както наредих?

— Да, г-н Главнокомандващ. Чакат отвън вашите инструкции.

— Малко нетърпеливо, предполагам. Хайде, джентълмени, сега ще се срещнете с истинската мощ в нашите редове. Можех да ги изпратя с първата вълна, както някои от вас предложиха, но исках да изчакам да видя с каква скрита сила разполага градът. Сега знаем това, но те не познават нашата. Свещениците магове са нашето тайно оръжие, нашият скрит коз и те ще ни донесат победа.

— Разбира се, предводителю — побърза да го подкрепи един от генералите. — Такава е съдбата.

Ройс го изгледа сурово и генералът отстъпи инстинктивно крачка назад. Останалите, които стояха най-близо до него, отстъпиха незабележимо встрани, за да не се заразят от присъствието му. И да не би това, което се случи на него, да се случи и на тях. Ройс изсумтя презрително.

— Съдба ли, генерале? Само ако за миг си помислех, че наистина смятате така, щях да се разтревожа сериозно за вас. Сляпото подчинение е подобаващо по отношение на ранга за редовите войници, но не очаквам да го чувам от офицерите си. Бог очаква от нас да творим собствената си съдба чрез вяра и усърдна работа, като избиваме неверниците. А сега елате с мен, джентълмени. Искам да се срещнете с моите свещеници магове. Може да научите нещо полезно.

Той млъкна, погледна към сгърченото на пода тяло на Мартин Кейси, трупът лежеше в собствената си кръв със смутен израз на лицето. Изсумтя отново и погледна секретарката си.

— Изхвърли боклука, после повикай някой да почисти тук. Очаквам посещение по-късно.

Тя побърза да кимне и посегна към телефона на бюрото. Ройс излезе енергично от фургона, остави генералите да побързат да го настигнат. Отвън сто на брой Воини свещеници бяха строени като на парад, по десетима в редица. В мига, в който Ройс се появи от фургона, те застанаха мирно, гледаха право напред в очакване на заповеди. Бяха облечени в снежнобели одежди и блестяха в мрака като множество привидения. Ройс щракна с пръсти и външното осветление на фургона се включи. Внезапната ярка светлина трябва да бе ослепителна за свещениците, но те само примигаха кратко. Той им се усмихна сърдечно. Те бяха негова идея от самото начало. Най-съвършените войници, най-благочестивите Воини, тренирани до предела на физическото съвършенство и после обучени в мистичните изкуства, за да служат по-достойно за прослава на Бога. И Воините, разбира се. Бяха обучени да използват оръжието на врага срещу самия него. Той им кимна отривисто, те всички се поклониха, а светлината се отрази в голите им темета 58 58 Tonsure (англ.) — тонзура; остриганата част от главата на католически духовник. .