Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Приятели мои — каза Ройс, а гласът му бе кристално ясен в тишината на нощта, — настъпи вашето време. Знам, че ви бе трудно да стоите встрани, когато братята ви бяха покосени от врага, но вие сте моята главна сила и не можех да си позволя да пропилявам шансовете си, като ви вкарам в битката твърде рано. Няма за кога да чакаме, приятели. Имате моята заповед, изпълнете я. Накарайте ме да се гордея с вас.

Стоте свещеници се поклониха като един, после седнаха с кръстосани крака на голия бетон и се настаниха удобно. Не обръщаха внимание на генералите, които ги наблюдаваха, нито един на друг. Вече обръщаха поглед навътре в себе си, където бе скрита истинската им сила. Ройс постави пръст на устните си и даде знак на генералите да го последват пак във фургона. Те го направиха и свещениците магове останаха сами в нощта. Съзнанието бавно напусна отпуснатите им тела и се обедини в един поток съвършена сила. Той се понесе над нищо неподозиращия град и надвисна над него като надигаща се невидима гръмотевична буря.

Ройс каза няколко последни насърчителни слова, примесени с шеговито отправени заплахи и после изпрати генералите по пътя им. Не смяташе, че представляват някаква заплаха за неговия авторитет и освен това му призляваше да ги гледа. Постоя неуверено пред екраните на мониторите и осъзна, че не иска да вижда и тях, поне известно време. Откри, без да е особено изненадан, че се чувства неспокоен и че иска да се измъкне някъде за известно време. А защо да не го направи? Нямаше какво повече да върши, докато свещениците магове не свършат работата си, а не можеше да се предвиди колко време ще им отнеме. Затова кимна за довиждане на секретарката си, облече шлифер над униформата и излезе през вратата, преди тя да успее да каже нещо. Имаше пейджър за спешни случаи, но за нейно добро бе по-добре да не го използва, освен ако не е наистина наложително.

Погледна набързо неподвижните свещеници и бавно навлезе в лагера. Имаше още двайсет фургона, паркирани в прави редици, претъпкани до пръсване с техника за наблюдение, компютри и потънали в усърдна работа хора. Не се съмняваше, че съдбата на Мартин Кейси се знаеше от всичките му подчинени и те се стараеха да изглеждат изключително заети и компетентни в случай, че той реши да се отбие при тях. Ройс изсумтя презрително. Крайно време бе да им напомни кой командва тук. Трябваше да убие Кейси още преди месеци, когато за пръв път прояви признаци за амбиции, но той бе добър заместник, въпреки всичките си грешки — а такъв трудно можеше да се намери. Нямаше ни най-малка представа с кого ще го замени. Но това можеше да почака.

Продължи да върви сред безкрайните редици от палатки, които се открояваха смътно в мрака. В тях войниците му открадваха няколко часа сън преди заповедите му да стигнат до тях и да ги изпратят отново в битка. Навън нямаше никого, с изключение на няколко поста в периметъра около лагера, които да следят наблюдателните уреди, но не му се ходеше толкова далеч. Чувстваше се малко разочарован. Щеше да му хареса да се поразходи сред хората си, да им вдъхне спокойствие и увереност с няколко добре подбрани думи и силата на собствената си личност. Продължавайте да се сражавате, защото Бог е с вас. Не взимайте пленници, пратете демоните в Ада, откъдето са дошли. Нещо подобно… Малко от крал Хари 59 59 Крал Хари — има се предвид Хенри V, крал на Англия. нощем.

Но нямаше с кого да сподели нощта. Беше сам. Както винаги, без значение с колко души се обграждаше. Имаше безброй последователи, мнозина от тях с готовност щяха да дадат живота си за него, но нито един приятел, с когото да поговори, като човек с човек. Имаше власт, но нямаше пред кого да се похвали с нея. Сви рамене и се отправи обратно към фургона си. Животът му принадлежеше на Бог и щеше да извърви предопределения му път. Щеше да изведе Воините към победата над дяволските изчадия в Шадоус Фол и може би тогава, когато всичко свърши и злото бъде победено, той ще може да приближи до Вратата към вечността и да зададе няколко прости въпроса.

По време на отсъствието му от офиса във фургона бяха пристигнали още доклади и бяха затрупали бюрото му. Ройс седна и ги запрелиства с безразличие. Знаеше предварително какво имат да му съобщят. Хората му сееха смърт и разруха из Шадоус Фол, но не беше достатъчно, за да унищожат духа на града. Първата вълна на нашествениците бе спряна при сблъсъка с нечовешката мощ на елфите. Намръщи се. Или свещениците магове щяха да му осигурят средството, необходимо, за да ги победи, или той и Воините можеха да си стягат багажа и да си отиват у дома. Усмихна се леко. Елфите бяха толкова арогантни със своята сила, толкова уверени в своята тактика, но неговите свещеници щяха да им дадат урок, който да запомнят през малкото време, което им остава от живота. Противоестествени създания. Той ще им даде да се разберат. На всички тях.