Саймън Грийн - Шадоус Фол

Вече му се струваше, че е свършил всичко, което имаше значение. Някой друг можеше да продължи с песните и да бъде лошият пример за града. Оставаше само още едно нещо, което трябваше да се направи, и то бе да бъде спасен градът, който му бе дал втори шанс. Той неочаквано се усмихна. Кой би си помислил, че той ще се окаже героят? Поседя известно време, загледан в празното пространство. Бе уплашен, но това нямаше да го спре. Градът имаше значение, не той. Винаги бе знаел това.

Погледна листа хартия на бюрото пред себе си. Вероятно последната песен, която някога ще напише. Не от най-добрите, но достатъчно добра, за да я остави, преди да си отиде. Написа я за сбогом, защото се съмняваше, че ще успее лично да се сбогува. Щеше да я остави там, на бюрото, когато си тръгне, а Сузан и Поли щяха да я намерят, когато се събудят. Помисли си, че може да ги събуди, преди да излезе, но реши да не го прави. Те щяха да се опитат да го разубедят да не прави това, което е решил, и се боеше, че ще прояви слабост и ще ги послуша.

Стана и се приближи тихо до дивана. Свали одеялото от раменете си и загърна внимателно двете заспали фигури. Огледа се и се наслади на сребърното сияние на лунната светлина, въздъхна. Излезе от стаята, затвори тихо вратата след себе си, мина по коридора и излезе от къщата. На улицата бе студено и пусто. Наоколо нямаше никой, който да обезпокои почивката на Сузан и Поли, но той провери дали входната врата е заключена, просто за всеки случай. Отдалечи се надолу по улицата, тананикайки мелодията на новата си песен в такт със скриптенето на леда под краката му. Въздухът бе мразовит и много чист, а луната бе като прожектор.

Всички очакваха утрото, но то не идваше. Часовете минаваха, а нощта се проточи. Луната светеше ярко, но небето бе беззвездно. Навсякъде из Шадоус Фол пожарите постепенно изгасваха, а кръвта по тротоарите засъхваше. Войниците се окопаваха и строяха укрепления за оръдията си, докато защитниците на града издигаха барикади по улиците и събираха каквито оръжия намереха. Напрежението растеше, докато двете страни се подготвяха за следващата фаза на битката, наясно с факта, че този път убийствата и погромът няма да спрат, докато едната или другата страна не постигне победа. Пълна победа. Нямаше да има преговори за мир нито опити за дипломация. Това бе битка за сърцето и душата на Шадоус Фол и никоя страна не проявяваше интерес към компромиси.

Уилям Ройс, върховният главнокомандващ на Воините на Кръста, седеше в своя кабинет в подвижния фургон, понастоящем паркиран в покрайнините на града. Въпреки постигнатото от неговата армия, за него не бе безопасно да се придвижи към вътрешността на града. Дори и на окупираните райони не можеше да се има доверие. Ройс погледна купчината документи на бюрото пред себе си и положи върховно усилие да се овладее. Нищо не бе протекло по план. Цялата предварителна работа, извършена от агентите му във и около града, се оказа безсмислена, щом сраженията започнаха. Целият град се бе изправил срещу армията му, твърде често по напълно непредвидим начин. Защитниците трябваше да се окажат лесна плячка, без вярата и отдадеността, които даваха на Воините сила. Но жителите на града бяха отвърнали яростно на удара, с решителност, която бе свела настъплението до бавно пълзене напред.

За капак на това, основната сила на нашествениците бе разцепена и разбита на групички поради самото естество на града. Войниците се бяха забатачили на стотици фронтове и водеха сражения и престрелки на стотици места и в десетки времеви зони, твърде често срещу непознати сили и оръжия. Комуникациите бяха в истински хаос. Воините бяха предвидили част от затрудненията, но съвсем не всички. При цялото предварително разузнаване, те се бяха провалили в преценката на действителната сложност на града. Ройс се намръщи още повече. Беше се провалил. Не бе разбрал. Старателно подготвяната му армия бе постигнала тук-там успех, а числеността и въоръжението им даваха пълен превес, но той не успяваше да открие един-единствен главен фронт, срещу който да ги използва.

И за десерт се появиха елфите. Ройс стовари юмрук върху купчината с доклади. Неговите разузнавачи бяха убедени, че елфите не планират да напускат земята под хълма, да не говорим за това да излязат на предна линия, за да отбраняват града. Дори имаше някакви индикации, че те планират да прекъснат напълно всякаква връзка с човешкия свят. Ройс бе градил плановете си върху тази информация, дори в известна степен зависеше от нея, но сбърка. Нещо трябва да се бе случило, за да се променят нещата, но какво бе то? В докладите нямаше нищо, което да обясни ситуацията.