Саймън Грийн - Шадоус Фол

Той остави кървава диря сред изплашените войници, разкъсваше със свръхестествената си сила хората буквално крайник по крайник. От всички страни към него летяха куршуми, забиваха се в него, облачета дим изригваха от дрипавите му дрехи, но тъй като не бе жив и никога не бе бил, Феч не пострада от нито един от тях. Нямаше кръв, която да пролее, нито кости за чупене, а пораженията по неживите компоненти на тялото му изчезваха за секунди, сякаш от въздуха взимаха нов материал. Ръцете му в ръкавици щракваха като менгеме, а тънката му фигура се движеше със смъртоносна грация и шеметна бързина и бе почти невъзможно да го проследиш.

От една странична улица изскочи танк и насочи дулото си към Джак. Той се обърна с лице към него, а оръдието гръмна. Джак Феч избегна с лекота снаряда, втурна се напред и сграбчи дясната гъсенична верига с две ръце. Отне му миг да повдигне танка и да го преобърне на една страна, повдигайки тонове стомана, сякаш бяха перце. Командирът на танка изпълзя от люка и размаха като обезумял автомата си. Джак сграбчи с две ръце главата му и я обърна на сто и осемдесет градуса. Звукът от счупения врат бе твърде тих сред общия грохот.

Някакъв войник метна граната към плашилото. Джак я улови и я хвърли обратно. Беше достатъчно близо, за да усети удара от взрива, но продължи да стои, без да помръдва, неуязвим за експлозията, която унищожи всичко наоколо. От тъмното се показа с рев хеликоптер, лаещите картечници издълбаха ями в улицата. Мина два пъти над плашилото, обсипа го с истински град от куршуми, а той продължи да стои там и издържа. Хеликоптерът зави, за да мине трети път над него. Джак изтръгна от земята стълба на една улична лампа и го метна като копие. То се заби в предното стъкло на хеликоптера и прикова пилота на мястото му като някоя буболечка от хербарий. Машината се завъртя, загубила контрол, и се разби в една горяща сграда. От експлозията горивото пламна и се разлетя надалеч. Като живи факли войниците бягаха и пищяха в нощта.

Джак Феч стоеше достатъчно далеч, за да не бъде засегнат, и това породи плаха надежда у един от Воините. Той се приближи до него с огнехвъргачка, а Джак тръгна да го посрещне с нетрепваща усмивка. Войникът откри огън веднага, щом приближи, и огънят заля плашилото. Джак бе обхванат от ярък, колеблив пламък, но не се подпали. Продължи да крачи напред, неудържим, непоколебим, непреодолима сила, а воинът захвърли огнехвъргачката и побягна пищейки. Джак Феч спря и се огледа. Войниците бяха избягали. Надолу по улицата бяха останали само неподвижни тела и горящите останки на разбития хеликоптер.

Плашилото се обърна и се отправи решително към сградата, в която се провеждаха заседанията на Градския съвет, а след него оставаха огнени следи. Бе обхванато от огнени езици, като жива мантия. Лейтенантът отвори прозореца и откри огън, но Джак не трепна от куршумите. Офицерът заповяда на войниците си да стрелят, двама от тях застанаха до него с автоматичните си пушки и също откриха огън. Джак Феч напредваше под градушката от куршуми като човек, който пори с гърди не особено висок прилив. Дори и сред пламъците Воините виждаха как главата-ряпа не престава да се усмихва.

Джак се качи по стълбите, отвори входната врата и тръгна по коридора към залата за заседания. Пред него наизлязоха Воини, които стреляха като обезумели и отстъпваха, докато той напредваше към тях — без да бърза. И тогава наоколо се възцари тишина, войниците един по един привършиха мунициите или пък оръжията им прегряха и за няколко кратки мига единственият звук в коридора бе тихото пращене на огнените езици, обхванали тялото на плашилото и отсеченото стържене на клоните крака по пода. Воините отстъпиха и влязоха в залата за заседания, а Джак Феч ги последва. Лейтенантът сграбчи Марли, дръпна го към себе си и опря дулото в главата му.

— Имам още патрони. Махай се оттук, демоне. Вън или ще го убия.

Джак кимна веднъж със своята ряпа и изчезна. В един миг бе там, застанал на вратата, обвит от лумнали пламъци, после там нямаше никого, а в стаята цареше тишина. Лейтенантът зяпна от учудване, застинал на място за миг, а Джак Феч се появи зад него. Офицерът имаше време само да усети внезапния порив на горещина и тогава плашилото го сграбчи в огнена прегръдка. Лейтенантът изпищя за помощ, а хората му хукнаха и се поваляха един друг в устрема си да избягат от стаята. Плашилото притисна офицера до себе си и гръбнакът и вратът му изпукаха глухо, прекършени. Джак охлаби хватката си, остави мъртвеца да падне и се зае спокойно да потушава пламъците по тялото си с ръце. Съветниците се спогледаха и бавно проумяха, че отново са свободни. Марли се наведе и вдигна оръжието на лейтенанта. Джак Феч го поздрави кратко и изчезна, а след него остана само миризмата на изгорели дрипи. Марли погледна останалите съветници.