Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не знаех, че е способен на това. А вие наясно ли бяхте?

Тайнственият отмъстител, Лестър Голд, се облегна на един уличен стълб и се опита да си поеме дъх. Чувстваше се стар. Не, по-зле от това — стар, уморен и безполезен. Отдръпна се от стълба и избърса уста с опакото на ръката си. Трябваше да продължи. Ако стои тук, може да го застрелят. Със заредено оръжие в ръка поведе хората си надолу по опустялата улица, оглеждайки се зорко да забележи някакво движение. Почти бяха стигнали пак до предградията. Засега бяха в безопасност. Копелетата можеха да са цяла армия, но Шадоус Фол бе достатъчно голям и не можеха да бъдат навсякъде едновременно. Бяха минали оттук обаче. Някои от къщите бяха разрушени от снаряди, а две — опожарени от огъня. Във въздуха още миришеше на пушек. Налице бе някаква хаотичност, почти нехайство в погрома, сякаш нашествениците го бяха причинили просто мимоходом, по пътя си към някое по-важно място. Но за момента улиците бяха пусти и всичко бе притихнало. Голд бе благодарен за това. Имаше нужда някъде да си почине и да си поеме дъх. Нещо повече, имаше нужда да усети, че все още има някое безопасно място в Шадоус Фол. Без това не можеше да продължи нататък.

Когато за пръв път чу новината за нашествието, бе тръгнал да се сражава в стария си костюм, без да знае всъщност какво да очаква, но въпреки това бе напълно уверен, че може да стори нещо, за да помогне за спасяването на града. Беше зърнал образа си във витрината на някакъв магазин и кимна въодушевено на отражението си. Изглеждаше елегантен и прекрасен в бляскавия си черен екип с ярки червени и сини нюанси, а наметалото му се развяваше и плющеше величествено като вървеше. Лицето му бе все така старческо, но се чувстваше млад, силен и уверен. Завари войниците да вилнеят из тесните улички в старата част на града, да стрелят по всичко живо, което мърдаше, и да опожаряват сгради безразборно. Чуваха се крясъци и писъци, лумваха гъсти черни облаци дим, докато завоевателите отблъскваха всякаква съпротива с почти неочаквана лекота. Те даже не забелязваха Тайнствения отмъстител. Той беше сам, а те — цяла армия и дори човек на действието като него не можеше да си позволи да се изправи срещу танковете и минохвъргачките.

Беше стрелял няколко пъти, но бе принуден да бяга, за да спасява живота си. Скоро се озова сред тълпа от бегълци, които търчаха насам-натам, подгонени като стадо от войниците. Накрая успя да се откъсне от обзетите от паника хора и се присъедини към група костюмирани приключенски герои и супергерои. Също като него и те бяха наизвадили костюми и униформи от старите дрешници и ги обличаха за пръв път от години, твърдо убедени, че градът се нуждае от тях. Също като него бяха тръгнали да пресрещнат нашествениците и установиха, че ярките им униформи ги превръщат в лесна мишена за войниците с модерните оръжия. И всички след това разказваха за герои, потънали в кръв и умиращи по улиците или обстрелвани от въздуха.

Хийтстроук 55 55 Heatstroke (англ.) — топлинен удар; герой от комикс; The Double Danger twins — double danger (англ.) — двойна опасност; twins — близнаци; герои от комикс; The Living Lightning — Светкавица — герой от комикс; Ms Fate — Г-жа Съдбата — героиня от комикс; The Bloodred Claw — Кървавочервен нокът — герой от комикс; Ms Retaliator — Г-жа Разплата — героиня от комикс; Captain Nam — капитан Нам — герой от комикс. попадна под кръстосан огън. Двамата близнаци Дабъл Дейнджър бяха погребани под развалините на една срутена сграда, докато се опитваха да спасяват наемателите. Светкавица падна в бой, докато се сражаваше с дузина войници наведнъж. Ритаха го до смърт. Някой взе окървавения му рефлектор за сувенир. А г-жа Съдба се опита да се хване за картечницата на един хеликоптер с голи ръце. Гръмнаха я с насочен въздушен снаряд, който я следваше — накъдето и да летеше.

Трябваше да се досетят. Истински могъщите герои никога не идваха в Шадоус Фол. Тях все още ги печатаха в комиксите в света навън. Хората все още вярваха в тях. Само тези втора ръка, по-незначителните герои, отиваха в Шадоус Фол. Все още бяха храбри, верни и величествени и отиваха без да се оплакват към своята смърт. Приличаха на множество яркоцветни майски бръмбари.

Не всички умряха. Някои имаха достатъчно разум да избягат. Оцелелите се намериха един друг и се събраха на малки групички за утеха и подкрепа. Супергероите се съюзиха със суперзлодеите, старите вражди бяха забравени. Много от предишните врагове се бяха помирили още с пристигането си в Шадоус Фол. За тях войната бе свършила и обикновено не им бе необходимо много време да открият, че имат повече общи неща един с друг, отколкото с „гражданите“.