Саймън Грийн - Шадоус Фол

Оцелелите герои се приспособиха и поведоха партизанска война против нашествениците, нападаха от сенките и изчезваха, преди да успеят да ги хванат. Постигаха известен успех, но само дотолкова, че да забавят неумолимото настъпление на войниците. Герои без никакви специални способности работеха на малки групи по фланговете на съпротивата, спасяваха невинните, където можеха, и ги водеха на безопасно място. Поне дотолкова безопасно, колкото можеше да е в един окупиран град.

Голд спря отново, огледа се и се ослуша внимателно. Някъде, немного далеч, гореше пожар, иначе нито се виждаха, нито се чуваха войници. Армията или беше отминала това място, защото не си струваше да бъде окупирано, или се бяха дотолкова разпръснали, че не можеха да охраняват всички улици. И в двата случая трябваше да има патрули и по-добре да накара хората си да се размърдат, докато не се е появил някой да ги хване на открито. Дишаше тежко и се опитваше да прогони умората от тялото си. Беше в отлична форма за мъж на своята възраст, но докато гледаше колко много жители измират, а той стои безпомощен, до голяма степен се обезвери. Сега се усещаше на толкова години, на колкото бе. Ала не можеше да допусне този факт да го спре. Не и още докато хората разчитаха на него.

Погледна към своите и видя, че те също го гледат с малкото останала им надежда. Двайсет и трима мъже и жени, единствените оцелели от няколко сгради, набелязани от войниците за унищожение. Бяха изгубили всичко, което някога са притежавали или им е било скъпо, и сега разчитаха на него и на тримата други герои като него да спасят положението в последния възможен момент и да ги заведат на сигурно място. Точно както това винаги ставаше в историите. Голд бе наясно, но не им казваше нищо, за да не ги обезвери. Щеше да е жестоко.

Погледна към другите герои и се усмихна леко. Не бяха другарите, които би избрал, но се налагаше, когато дяволът вилнее. Кървавочервен нокът някога беше злодей от Ориента — по времето, когато такива неща бяха модерни. Сега трябва да бе почти стогодишен и изглеждаше по-стар от Господ, но все още можеше да изстреля отровна стреличка и да се мери с най-добрите. Зверствата на войниците не го бяха засегнали, но повсеместният погром бе породил в него гняв, какъвто не бе изпитвал от десетки години. Бе облякъл официалните си доспехи, зарязал бе ресторанта си, въоръжен единствено със стария си фабричен пистолет за изстрелване на стрелички, и бе тръгнал сам да спре нашествениците.

После пък г-жа Разплата. Тя бе имала кратка кариера в края на седемдесетте години, когато на практика пробвали почти всичко, но не бе добила популярност. Тя бе всъщност травестит — мъж, който се преобличаше като жена и се бореше с престъпници. Малцина знаеха това, но на място като Шадоус Фол тайните не можеха да се пазят дълго. Тя бе добър и смел борец в ръкопашен бой, но не и срещу танкове и автоматично оръжие.

Единственият, който изглеждаше в стихията си, бе капитан Нам — патриот, супергерой, създаден, за да придаде по-позитивна страна на войната във Виетнам. Изобщо не стана популярен и бе пълен провал в продажбите. Справяше се добре с нашествието — за него бе като завръщане у дома. В момента се цупеше, защото Голд го бе ударил, задето каза, че обича миризмата на напалм вечер.

Голд се огледа нагоре и надолу по улицата. Време бе да се размърдат, докато още бе тихо. Не за пръв път се запита от кого точно се крие. Знаеше, че става въпрос за Воините, но не бе разбрал нещо повече след обяснението на отец Калахан. Нашествениците изглежда не се числяха към никоя раса или страна. Нямаха знамена, нито конкретна униформа. Просто войници с оръжие. Не бяха се опитали да обяснят кои са, нито пък какво искаха. Ей така нахлуха, окупираха града и застрелваха всеки, който се окажеше на пътя им. Понякога обесваха хората по уличните стълбове и ги оставяха да се люшкат там като предупреждение за останалите. Но които или каквото и да бяха, си бяха професионални войници и засега в Шадоус Фол не бяха успели да открият нещо, което би могло да ги спре.

На съседната улица някой изпищя. Голд бързо даде знак на хората си да се покрият, промъкна се тихо напред и надникна зад ъгъла. Двама войници бяха завардили тийнейджърка до един вход и се смееха, като я дърпаха за дрехите. Тя плачеше и ги умоляваше, а на тях това им се струваше страшно забавно. Голд за миг си помисли, че трябва да игнорира ситуацията и да отведе хората си другаде. Бе поел отговорността да ги брани, не можеше да се изявява като герой за пореден път. Ала не можеше да обърне гръб на зов за помощ. Той защитаваше невинните и наказваше виновните. Точно такъв беше. Бе Човекът на действието, Тайнственият отмъстител и това би следвало да означава нещо. Можеше да ги премахне, да спаси момичето.