Саймън Грийн - Шадоус Фол

Освен това копелетата бяха само двама. Можеше да се с прави с тях, да спаси момичето и да изчезне — преди някой да е забелязал, че е бил там. Зави зад ъгъла, придвижи се тихо по улицата и в миг се озова до войниците. Не можеше да използва оръжие — твърде много шум би вдигнал. Един от двамата чу нещо и понечи да се обърне. Голд го удари с всичка сила точно над ухото. Главата на войника се извъртя и той изгуби съзнание, преди да падне на земята. Няма нищо по-добро за успеха от бокса под ръкавиците. Другият войник посегна да използва пистолета си, а Голд го изби с ритник от ръцете му. Олюля се неволно и се опита да възвърне равновесието си, не беше гъвкав като някога. Войникът опита каратистки ритник и Голд инстинктивно го блокира. Хубаво бе да установи, че все още има някогашните рефлекси.

Сборичка се с войника и хладнокръвно се зае да го размаже. Ръцете му бяха здрави и уверени, имаше дълги години тренировки и опит, с които другият не можеше и да се надява да се мери. Не бе способен и да изпитва гнева на Голд — ледената му ярост. Във въздуха се разхвърча кръв и съвсем не бе тази на Лестър. Беше му приятно, че най-накрая бе пипнал в ръцете си един от безликите врагове, които бяха дошли да унищожат неговия град, и спря едва когато усети, че се наслаждава прекалено. Пусна изпадналия в безсъзнание войник да се стовари на паважа и се приближи да успокои хлипащото момиче. Тя се вкопчи в него като дете, успокоено при вида на костюма му. Децата имаха доверие в героите.

Чу войниците да идват още преди да ги види и блъсна момичето да му даде старт надолу по улицата към хората му. То не искаше да го остави и той трябваше да я отблъсне отново, по-силно. После и тя чу приближаващия се джип, обърна се и хукна. Голд остана на място. Не можеше да се надява да надбяга джипа, но трябваше да може да го задържи достатъчно, за да успее момичето да стигне до хората му и да се спаси. Щяха да я отведат на безопасно място. Извади пистолета от кобура на кръста си. Бе старомоден, не толкова мощен, като някои съвременни автоматични оръжия, но бяха заедно от много години и бе късно да го подменя. Беше точен и надежден, а това бе единственото, което искаше от едно оръжие.

Джипът се появи с рев иззад ъгъла, с висока скорост, практически на две колела. Един от войниците видя Голд, посочи към него и изкрещя нещо. Не прозвуча приятелски. Лестър се прицели внимателно, гръмна и мъжът изхвърча от задната седалка на джипа. Спирачките изскърцаха, машината спря, изви на една страна и блокира улицата. Голд се прицели отново и простреля шофьора на място. Другите двама войници се измъкнаха и залегнаха зад джипа, извадиха оръжието си. Голд се махна бързо от улицата и се скри в един вход. Не беше зле. Бяха само двама. Можеше да се погрижи за тях и да настигне хората си по-късно.

Тогава на улицата иззад ъгъла се появи с рев друг джип, а зад него тичаха още войници. Някой от двамата трябва да се бе обадил за подкрепление. Голд успя да преброи четиринайсет души, преди огнен залп да го принуди да се притисне към вратата. Шансовете му не бяха добри, но се бе случвало да е и по-зле. Набързо прерови джобовете си. Една граната, димка с отдавна изтекъл срок на годност и шепа патрони. Бе използвал всичките си други трикове и муниции, за да стигне дотук. Засипаха го с още куршуми, някои от тях рикошираха от доспехите му. Той изпсува цветисто. Куршумите не можеха да проникнат под бронята, но адски го болеше. На следващия ден щеше да е целият в синини.

Единият от джиповете се запромъква надолу по улицата, осигурявайки прикритие на войниците зад него. Голд излезе напред, за да простреля една от гумите. Не можеше да допусне да минат край него. Хората му се нуждаеха от време, за да се измъкнат. Навсякъде наоколо трещяха куршуми и хвърчеше мазилка. Във всеки миг можеше да стреля в ключалката, да се скрие в къщата, но за това имаше време по-късно, когато нещата станеха отчаяни. И сега не бяха добри, но владееше положението. Усмихна се тържествуващо. Доста странно, но се почувства по-млад и бдителен от доста време насам. Да се сражаваш сам при неравностойни шансове, за да защитиш невинни хора — в това бе същността на понятието „герой“.

Показа се откъм вратата, стреля набързо два пъти, шмугна се обратно и се смееше до захлас, докато слушаше как войниците крещят, псуват и търсят прикритие. Щеше да си поиграе още мъничко с тях, докато спечели достатъчно време за хората си, а после, по обичайния начин, в последната минута, щеше да се измъкне, предизвиквайки смъртта. Отново се чувстваше млад. Той бе Тайнственият отмъстител, Човекът на действието и щеше да покаже на тези хора какво значи това.