Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Лъжеш, най-изпечен лъжец си — отвърна спокойно Ройс. — Ти си ми подчинен, защото Бог е с мен, и не можеш да си непокорен пред неговото слово.

Демонът сви рамене чаровно.

— Най-глухи са тези, които не искат да чуят. Какво искаш от мен този път?

— Разкажи ми за Шадоус Фол. Някой от тях подозира ли, че нахлуването ни е неизбежно?

— Малцина са започнали да подозират, но не знаят какво им предстои. Скрили сме бъдещето от тях и сме замъглили умовете им. Отпусни се, Били. Твоите и моите агенти са си по местата. Нищо няма да се обърка.

— А предателят архангел Михаил?

— Братята ми и аз сме се обединили да му попречим да се завърне в друго човешко тяло. Голям смях. Не ти ли се струва забавно, скъпи Били, че някой, който твърди, че воюва в името Господне, сключва съюз с един от падналите срещу приемник на Бога.

— Думите ти не ме разколебават. Правя необходимото.

Ройс се постара гласът му да не трепне.

— Ще използвам всякакви оръжия в справедливата битка. Ще използвам зло в битка срещу злото, ако се наложи. Архангел Михаил е предател на Бога и Божието дело. Той ще защити онези неестествени твари, които са се завъдили в Шадоус Фол. Няма да се поколебая да си изцапам ръцете и да работя с такъв като теб, за да му попреча. Бог е с мен.

Демонът се изкикоти очарователно.

— Така казват всички…

— Достатъчно! Не си помисляй да ме изкушаваш и объркваш, демоне. Ти си покварен и зъл, познавам те твърде добре. А сега се махай.

— Не още — отвърна дяволът небрежно. — Толкова интересен разговор водим. А твоите предпазни мерки доста са отслабени.

Ройс погледна машинално към тебеширения пентаграм около телевизионния приемник. Линиите бяха непокътнати. Въпреки това сякаш изведнъж в стаята стана неприятно топло. Огнен бриз повя от екрана към него, пропит с вонята на сяра. Някъде отзад пак се разнесоха викове на болка и ужас, но този път бяха по-наблизо и примесени с ужасяващ смях. Дяволът в женски образ стана от стола си, тръгна напред и изпълни целия екран. Огнените езици лумнаха и затанцуваха. Момичето протегна ръка и тя се показа навън от екрана. Ноктите на пръстите й бяха дълги и остри, кървавочервени. Ройс неволно отстъпи крачка назад, а демонът се изсмя подигравателно. От челото й изникнаха рога, извити като на коза.

— Никога ли не си чувал приказката, сладки ми Били, че когато вечеряш с дявола, трябва да използваш лъжица с дълга дръжка? Е, твоята не беше достатъчно дълга. Играта свърши вече. Ти губиш. Време е да поиграем на друга, която да ми е повече по вкуса. Време ми е да изляза оттук, както и всички мои приятели. Дяволски ще се позабавляваме.

Телевизионният екран се издължи и разшири, с всеки миг все по-малко приличаше на прозорец, а повече на врата. Ройс откъсна поглед от смеещия се демон и си пое дълбоко въздух. Усети, че дистанционното все още е в ръката му и този факт му подейства успокоително. Срещна погледа на дявола отново. Беше започнал да се измъква от екрана и вече не приличаше много на момиче.

— Не се боя от теб — каза Ройс. Аз те призовах и аз мога да те освободя. Ти сключи договор с мен и си обвързан. Знам истинското ти име и затова имам власт над теб. Връщай се в пламъците, изчадие, докато ми потрябваш отново.

Той натисна бутона за изключване и телевизорът започна да се свива. Дяволът бе засмукан неумолимо обратно, въпреки че се бореше с все сила. Ръмжеше и съскаше и се вкопчваше отчаяно в краищата на екрана, но в миг се озова обратно вътре и телевизорът придоби отново нормалния си размер. Ройс натисна копчето за изключване повторно, картината изчезна, сякаш никога не бе съществувала. Телевизорът изгасна, остана единствено неприятната топлина и миризмата на сяра. Ройс седна зад бюрото си, прибра дистанционното и усили климатика.

Вътрешният телефон звънна и той подскочи. Изчака малко сърцето му да се успокои — преди да се обади. Не би било добре да звучи обезпокоен или тревожен. Хората му имаха нужда да вярват в него. И определено не би им се харесало да заподозрат с какви сили си има работа от тяхно име. Не биха го проумели. Той се наведе към телефона.

— Да?

— Франк Морс иска да се види с вас, господин главнокомандващ.

— Добре, очаквах го. Пратете го при мен.

Ройс се намести зад бюрото и придоби сурово, непроницаемо изражение. Тази среща изобщо нямаше да е приятна, но трябваше да се състои. Вратата се отвори и Морс влезе. Отиде с маршова стъпка до бюрото, отдаде чест и застана мирно, мълчаливо загледан в някаква точка точно над главата на Ройс. Бе млад, едва попрехвърлил двайсетте, но в сърцето му гореше свещеният огън на фанатик и той би умрял за Ройс или за Бог. Понякога май ги бъркаше двамата. Очевидно той беше човекът, когото трябваше да изпрати в Шадоус Фол, за да изпълни една проста задача, но някак си всичко се бе объркало. Ройс бе напълно сигурен, че знае защо, но искаше да го чуе от устата му. Кимна му да застане свободно, Морс се подчини и все така избягваше погледа на Ройс.