Саймън Грийн - Шадоус Фол

Бе мечтал за този град от дете, но знаеше, че не е за него. Все още. Не и докато демони и неестествени твари се разхождат по улиците безнаказано, а вещиците практикуват открито своите долни магии. Шадоус Фол бе място, предназначено само за истински хора. Бе видял всичко това в мечтите си и се бе заклел, че един ден ще отиде да прочисти онези улици. А сега, след години планиране, тренировки и изчакване, най-накрая бе готов. Бе превърнал армията в професионална бойна сила, беше ги пращал като наемници в стотици необявени войни по цялото земно кълбо, за да се калят в болка и сражения. Бяха го карали да се чувства горд многократно и ако някои загинаха безименни и самотни по чужди бойни полета, това не бе напразно. Воините ги помнеха и се сражаваха още по-яростно в тяхна памет. Никой не се оплака или възпротиви. Знаеха, че вършат Божие дело, и бяха доволни.

Ейдъс дотича при него с планове и книжа по проблеми, възникнали в последния момент, и с всички тях той се справи спокойно и умело. Отделяше им достатъчно време, изслушваше ги учтиво, никога припрян или неспокоен заради новините, които му носеха. Водачът винаги трябва да вдъхва увереност на хората си. Дори и в случаите, когато бе толкова пренапрегнат вътрешно, че му се струваше, че може да експлодира всеки миг.

Той спря отвън пред дългия, пригоден за целта фургон, в който се помещаваше подвижния му щаб и огледа хората си. Бяха добри мъже и жени, всичките християни, непокварени от удоволствията и слабостите на съвременния свят. Не биха се спрели пред нищо, не биха се поколебали да изпълнят заповедите му при екстремни обстоятелства. Или си богоизбран воин, или си грешник, достоен единствено да бъде унищожен. Те бяха негови деца и той щеше да ги поведе към победата. Тя им бе предопределена.

Той отвори вратата и влезе в своята щабквартира. Първоначално фургонът бе оборудван с всички удобства, но той бе наредил да махнат повечето от тях. На тяхно място бе поставил компютри и монитори и всички необходими за съвременния войник технологии. В главния щаб той влизаше само за да проведе телефонен разговор с някой от хората си някъде по света. Обучени мъже и жени седяха винаги пред мониторите и не пропускаха нищо. Имаха си дори собствен сателит, за да осигурят постоянни комуникации. Половин милион войници на Бога, разпръснати по света, готови във всеки миг да убиват или да бъдат убити за каузата, в очакване на неговата дума. Това го караше да се чувства смирен. Понякога.

Кимна на секретарката си зад бюрото, а тя се усмихна лъчезарно, когато той мина. Като негов служител тя го предпазваше от ненужни посетители и канцеларска работа, а като бодигард — от Божиите врагове. Беше много добра в работата си. Мина в своя офис и затвори вратата плътно зад себе си. Изпита нужда от малко тишина и време за медитация, докато все още имаше такава възможност. Но най-напред — книжата.

Седна зад бюрото и прелисти набързо натрупаните през деня документи, разписа там, където секретарката бе отбелязала, маркираше в съответните квадратчета, за да покаже, че е прочел съответните пасажи. Всичко изглеждаше наред, но не можеше да се отърси от все по-натрапчивото убеждение, че някъде по веригата е пропуснал нещо. Нещо важно. Прехвърли бавно в ума си списъка. Последните хеликоптери с тежко въоръжение и транспортьорите за войските бяха пристигнали и в този момент инженерите ги проверяваха. Последната доставка на оръжие и муниции пристигна от различните военни бази, които вероятно дори не бяха забелязали още, че им липсват. Всички мъже и жени от армията се бяха отзовали на мобилизацията и се бяха явили на проверка.

Идваха хора с всякакви професии, с всякакво социално и икономическо положение, обединени от вярата в Бога и от омразата към всички и всичко, което не се вместваше в дефиницията на Воините за християнин. Всякакви търговци, атеисти и политици с кървящи сърца имаха много да отговарят, а Воините щяха да се погрижат това да стане веднага щом Шадоус Фол падне в ръцете на Армията на светлината. Свързаха се с всички постове и те бяха приведени в готовност, в очакване на неговите разпореждания за начало на нашествието. Всичко бе готово — бе подготвил себе си и хората си. Оставаше единствено да се помоли. Ето какво бе забравил. Затвори очи, сключи молитвено ръце и се обърна към Бог. Неговият Бог.

Мили Боже, чуй ме. Дай ни властта и силата да изтребим онази сган, от която гъмжи в твоя величествен град на светлината, Шадоус Фол. Насочвай оръжията ни и прокълни всеки, който се осмели да се изправи насреща ни. Всяка смърт е дар за теб, още една душа, изпратена пред твоя съд. Ние ще победим на всяка цена, защото ти си с нас в този велик кръстоносен поход. Точно както предците ни са се сражавали за освобождението на свещените земи от езичниците, така и ние ще прочистим Шадоус Фол, а после и света. Воините ще властват като пълни господари, за да пребъде твоето свято име.