Саймън Грийн - Шадоус Фол

Виновните ще бъдат наказани.

Той отвори очи и погледна телевизора в ъгъла на офиса си. През годините му се бе налагало да върши много неща, за да изгради своята армия, да възроди Воините и да ги обедини. За някои съжаляваше повече, отколкото за останалите. Един конкретен случай все още безпокоеше сънищата му, ако не и будните му мисли.

Той бутна стола назад и стана от бюрото. Отвори горното чекмедже, извади дистанционното на телевизора и го насочи към екрана, сякаш държеше пистолет. Устата му бе пресъхнала, ръката му леко трепереше. Облиза устните си и бавно свали дистанционното. Моментът не бе подходящ за страх или слабост.

Не се боя от нищо, защото Бог е с мен.

О, да, а кой Бог?

Чу го в мислите си, но не беше неговият глас. Стисна очи, отвори ги пак и се вторачи в телевизионния екран. Стоеше си там самотен, компактен и обикновен, вътре в очертан с тебешир пентаграм. Не беше включен, нямаше и антена. Ройс пое дълбоко въздух и натисна дистанционното. Телевизорът заработи, изпращя, сиви ленти пробягаха по екрана. После картината се изчисти, появи се някакъв водещ на шоу в лъскав костюм сред море от пламъци, а огнените езици пълзяха около него. Усмихна се, а зъбите му бяха остри. Имаше два израстъка на главата, които можеха да са наченки на рога.

— Бре, бре, каква е тази публика днес? Хей, хора, това е Уилям-Аз командвам-Ройс , върховен главнокомандващ на известните (или по-точно прословутите) Воини на кръста, самата добродетел и всеобщ любимец. Защитник на праведните, стига да почитат подходящия Бог по подобаващия начин, съдник на недостойните и да върви по дяволите всеки закон. Е, какво ще кажете, момчета? Ръкопляскайте и дяволски добре го посрещнете! Уилям Ройс, слез при нас!

Агонизиращи викове изригнаха някъде зад фигурата, стонове на безброй хора в невероятна, неописуема болка. Пламъците лумнаха за миг, изпълниха екрана, после се отдръпнаха и се показа водещият на шоуто, преобразен като хевиметъл рокендрол звезда с дълга коса, кожени дрехи и лъскави вериги. Лицето му бе отекло и подпухнало от твърде много излишъци и плътски задоволства. Рогата щръкнаха от челото му. Той се усмихна и за миг между стиснатите му устни се показа раздвоен език.

— Не си придавай толкова изненадан вид, Уилям. Не си ли подозирал това винаги? Аз имам много форми и лица и името ми е Легион. Знам, че е позната импровизация, но ние тук страхотно си падаме по традицията. Аз съм всеки един рокер, който някога е свирил твърде силно за скъпоценните ти уши. Ако пуснеш плочата да свири на обратно, моят глас ще чуеш, щом се заслушаш внимателно. Стига само да поискаш да чуеш. Не се усмихваш, Уилям. Не ти ли харесва този мой образ? Знаеш, че ще сторя всичко за теб, докато ти си там вън, а аз тук долу. Може би така повече ще ти хареса.

Той се превърна в момче от църковния хор в снежнобяла дреха, разпнато на дървен кръст. От дланите и глезените му течеше обилно кръв, очите му бяха ледени. Разтвори розовите си устни и запя:

— Иисус ме е избрал за слънчев лъч…

— Достатъчно!

Капки пот се стичаха по лицето на Ройс, но гласът му бе твърд и властен.

— Престани с тия глупости, демон такъв. Призовавам те в името Божие и ти заповядвам да приемеш по-приятен образ.

— Развали ми удоволствието — отвърна момчето от хора.

Пламъците лумнаха отново, а когато станаха по-малки, се появи една тийнейджърка с джинси и пуловер, седнала в стол от ракита, небрежно кръстосала крака, за да покаже впечатляващата им дължина.

— Помниш ли ме, Били? Аз съм първото момиче, което ти се усмихна в гимназията. Имаше всякакви мечти, свързани с мен, но никога не събра смелост да ме заговориш. Сега можеш да ме имаш. Можеш да правиш каквото си поискаш с мен. Трябва само да счупиш пентаграма, да ме пуснеш да изляза и аз мога да се превърна във всичко, за което някога си мечтал.

— По дяволите — възкликна Ройс. — Никога ли не ти омръзват тези патетични изпълнения? Знам кой си и какво си и съм безчувствен за твоите съблазни. Клел съм се в Бог и неговата сила е в мен.

— Не бих се усъмнил нито за миг, Били бой. Само дето, щом си толкова чист и свят, а каузата ти — толкова праведна, как стана така, че накрая дойде мен да молиш за силата, която ти бе нужна? А ти наистина имаш нужда от мен, Били. Молитвите и постите са нещо превъзходно, но няма да ти помогнат да завладееш цял град. С всички армии и предатели по света не ще успееш да пробиеш защитата на Шадоус Фол. Нуждаеш се от мен и подобните на мен за това. А когато денят си отиде и битката свърши, аз ще съм застанал начело в първата редица и ще поискам разплата. Тогава всичките молитви по света няма да те спасят, Били бой.