Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не. Тревожи ме. Не мога да повярвам, че е чисто съвпадение, че започнаха да се случват толкова лоши неща точно когато той се върна. Чух някои от историите, които разправят за него. Казват, че излекувал болна жена от страданието й и че Джак Феч коленичил пред него. Един от мистиците в Сейнт Лорънс казал, че е аватар на промяната, фактор с много способности. Ходих в библиотеката и намерих първоначалното пророчество. Удивително ясно и недвусмислено е. Джеймс Харт ще докара края на Шадоус Фол. Няма ако, но или може би.

Съжалявам, Лестър. Ти дойде тук за помощ и утеха, а не мога да ти предложа дори мъничко надежда. Само помни какво ти казах. Не можеш да се доверяваш на елфите и може да забравиш за нашествие на християни терористи. Придържай се към това, което има значение — убийствата. Големи неща се случват навсякъде около нас, Лестър. Единственото, което можем да сторим, е да се придържаме към онова, което разбираме. И може да се окаже, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат. Кой знае, може би Шадоус Фол трябва да бъде унищожен и нещо по-велико да заеме мястото му.

— Благодаря много, Нейт. Много успокояващо.

Двамата се изсмяха тихичко, после Голд се изправи на крака, а Калахан стана и го изпрати от кабинета, по коридора и до входната врата. Голд спря там за миг, сякаш мислеше какво да каже за последно. Нещо храбро и многозначително може би, но накрая само се усмихна, ръкува се с Калахан и си тръгна. Свещеникът го наблюдаваше как отива бавно до колата си, стисна устни замислено и затвори вратата. Нещата бяха стигнали критична точка по-скоро, отколкото бе очаквал. Той мина по коридора, влезе в кабинета и седна зад бюрото си. Тук седеше и подреждаше мислите си, когато пишеше проповедите си, и винаги предпочиташе да поседи тук, когато трябваше да решава нещо важно.

Издърпа долното чекмедже на бюрото и извади чисто бял телефон. Изглеждаше напълно обикновен, но не бе свързан с по никакъв начин градската мрежа и бе получил уверение от онези, които знаеха за какво говорят, че няма начин да бъде подслушан от някоя агенция отвън, независимо дали е магическа или технологична. Въпреки това Калахан се колебаеше дали да го използва. Тук бе Шадоус Фол, в края на краищата. Въздъхна тихо и вдигна слушалката. Не се чу звук от набиране, само приглушено бръмчене и после един глас произнесе името му.

— Да, аз съм — отвърна Калахан и в същия миг се почувства глупаво.

Разбира се, че е той. Никой друг не можеше да използва този телефон, освен него. Така беше проектиран.

— Трябва да предупредите висшестоящите, нещата излизат извън контрол тук. Ако не нахлуете скоро, ще изгубите предимството на изненадата. Името ви е в устата на всеки оракул в Шадоус Фол. Още не знаят какво значи, но няма да им отнеме много време да открият. За капак има твърде много неизвестни фактори, които объркват нещата. Първо, убийствата, второ, завръщането на Джеймс Харт. Сега пък е изчезнал, а и има опасност елфите да се включат в делата на града.

— Има ли вероятност вашата роля да бъде разкрита? — попита гласът от другата страна на телефона. Не прозвуча особено загрижено.

— Не знам. Поех голям риск, като вкарах вашия човек и още по-голям, когато направих пробив в защитната система на града, за да можете да изпратите хеликоптер да го прибере. Трябваше да ми кажете, че е убиец!

— Не беше нужно да знаете. Дръжте главата си ниско и сте в пълна безопасност. Повторете пак за елфите. Ще участват ли в отбраната на града?

— Не знам. Може би в бъдеще.

— На това трябва да се попречи. Тези демони са могъщи и непредсказуеми. Ще ги изтребим за нула време, но моментът е неподходящ.

— Те са нощни създания — каза Калахан пренебрежително. — Не могат да се мерят с Божиите воини.

— Разбира се. Но могат да нанесат огромни щети на силите ни по време на нахлуването. Не сме стигнали дотук, за да рискуваме целта на нападението. Направете каквото можете, за да попречите на града да се обърне за помощ към елфите. Не става въпрос за дълго време. Ще бъдем при вас скоро и тогава всеки демон и всяка издънка на ада ще падне пред нас. Ние сме Воините на Кръста, избрани от самия Бог, и никой не може да се изправи насреща ни.

Шон Морисън първо промуши глава през пластмасовия снежен пейзаж и шокът от внезапния остър студ спря дъха му. Сняг и лед се завъртяха във вихрушка наоколо, докато пропадаше надолу. Отнякъде някаква светлинка в мрака му показваше къде е покритата със сняг земя под него. Той успя да си поеме кратка, ужасяваща глътка въздух и студът го прониза отново, когато ледът изпълни дробовете му. Морисън стисна зъби и се съсредоточи върху това да направи от падането овладяно спускане надолу. Земята все така изглеждаше далеч, но беше правил това и преди, значи можеше и сега. От онова, което си спомняше от последния път, приземяването щеше да бъде трудно и болезнено, но в крайна сметка такова, че би могъл да го превъзмогне. А само това имаше значение.