Саймън Грийн - Шадоус Фол

Отвори входната врата и се озова лице в лице с мъж в бляскави черни доспехи, украсени с храбро подбрани нюанси на червено и синьо и с дълга черна пелерина. Мъжът бе висок и с яки мускули, с телосложение на млад и деен човек, но косата му бе прошарена със сребърни нишки, а лицето бе с дълбоки бръчки. Лестър Голд, Човекът на действието, Тайнственият отмъстител се ухили като видя изненадата, изписана на лицето на Калахан.

— Здрасти, Нейт. Съжалявам, че се отбих без предупреждение, но изникна нещо. Трябва да говоря с теб.

— Разбира се — отвърна бързо Калахан. — Винаги си добре дошъл тук, знаеш това. Хайде, влизай. Изглеждаш… добре.

Голд изглеждаше още по-грамаден и по-внушителен, когато пристъпи в тесния коридор. Калахан затвори вратата и тогава със закъснение пое протегнатата ръка. Голяма длан, осеяна с лунички. Ръка на старец, но ръкостискането бе здраво и силно. Калахан се понамръщи леко, докато вървеше напред по коридора към кабинета си. Голд изглеждаше добре. Походката му бе пружинираща, в очите му имаше блясък, който не бе виждал отдавна. Но пък и не бе виждал Голд в костюм почти от три години. Бе дочул, че Тайнственият отмъстител се е оттеглил. Нещо трябваше да се е случило. Нещо наистина важно, за да накара Голд да промени решението си. Калахан за пръв път изпита смътно безпокойство, но положи усилие да го потисне, докато водеше Лестър по коридора към кабинета си. За миг бяха заети с това да се настанят удобно в двата стола до камината, после Голд се наведе напред и се втренчи в Калахан с настойчив, тревожен поглед.

— Странни неща стават в града — каза той решително. — Странни дори и за Шадоус Фол. Тревожни.

После млъкна, сякаш не бе сигурен откъде да започне или кое е безопасно да разкрие. Калахан чакаше търпеливо. Костюмът на Тайнствения отмъстител бе дори по-внушителен отблизо, почти съкрушителен, но Лестър имаше изражение на човек, разкъсван от съмнения, измъчван от дилеми на душата. Накрая той въздъхна, облегна се назад, силните му ръце бяха отпуснати неспокойно на облегалките на стола, сякаш усещаха, че има важна работа, с която трябва наистина да се заемат.

— Откога се познаваме, Нейт?

Калахан се усмихна.

— Трябва да са почти дванайсет години вече. По онова време всичко си бе в реда на нещата. Да, почти дванайсет години, откакто почуках нервно на вратата ти с брой от първото ти издание в ръка, за да ми дадеш автограф. Ти бе много благосклонен и когато ми показа частната си колекция от забележителни с помени, аз си помислих, че съм умрял и съм се озовал в рая.

Голд се засмя.

— Не знаеш колко смаян бях аз. Дотогава не бях имал свещеник за почитател. Как ти е колекцията сега?

— Доста добре. Има още някои неща, до които не съм успял да се докопам, но си държа очите отворени. Цената ме спира в днешно време. Не би повярвал как вървят някои от по-редките комикси. Но не си дошъл тук да говорим за това. Какъв е проблемът, Лестър? С какво мога да ти помогна?

Голд се наведе напред в стола си сякаш събираше смелост и погледът му изведнъж стана много студен.

— Нейт, какво можеш да ми кажеш за Воините на Кръста?

Калахан вдигна учудено вежди.

— Е, това е име, което не съм очаквал да чуя. Какво искаш да знаеш за тях?

— Всичко. Кои са те, какви са били? Тяхната цел, причината за тяхното съществуване. Името се появява напоследък из целия град в пророчества и предупреждения, но изглежда никой не знае нищо за тях. Бях тръгнал към библиотеката, но се надявам, че може да ми спестиш усилието.

— Гледаш ли на тях като заплаха за Шадоус Фол?

— Не знам. Може би.

— Не виждам наистина как. Те са несъществена група крайни фанатици, които вярват в налагането на запазената си марка християнство чрез брутална сила. Военни привърженици на твърда политика за едни, а за други — терористи, фанатици. Проповядват революция и наказание в ада и финансират всякакъв вид десни правителства по целия свят. Сериозно посветени на изцелителната сила на вярата и натрупването на фондове. Дори си имат собствена сателитна предавателна система. Многократно са ги разследвали за промиване на мозъци, препрограмиране на последователи, но нищо не беше доказано. Приветствани от някои като последния шанс за оцеляване на християнството в един нерелигиозен свят. Но защо тяхното име внезапно се появява в предсказанията, отнасящи се до Шадоус Фол, не ми е ясно.

— В пророчествата Воините са представени като заплаха. Един ясновидец дори използва думата инвазия.