Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Не — отвърна твърдо Калахан. — Не вярвам. Ако предстоеше нещо такова, досега трябваше да съм чул за това. Повярвай ми, Лестър, не сме в опасност. По-вероятно е да сме изнервени от последните убийства. Безпомощни, изплашени хора биха се вкопчили във всякакъв слух с надеждата да намерят отговор. Не бива да допускаме да ни въвлекат в истерията, важно е хора като нас да запазят бистър ума си. Хората гледат с уважение на нас. Но това ти го знаеш. Не си дошъл тук за брифинг относно Воините на Кръста. Нещо те тревожи, нали? Нещо… духовно.

— Да — отвърна Голд толкова тихо, че Калахан едва го чуваше.

Ръцете на огромния мъж пред него бяха стиснати в юмруци, той гледаше в пода и избягваше погледа на свещеника.

— Бях в земите под хълма, говорих с елфите. Видях… странни неща. Тревожни…

Калахан кимна бавно.

— Не е бивало да ходиш там, Лестър. Не е място за християнин. Земите под хълма са зло място, потънало в грях и порочност. Нищо добро не може да се очаква от там — или от съществата, които живеят там.

— Смята се, че са безсмъртни. Бяха много красиви, но жестоки… цивилизовани, но все още варвари.

— Пълни с противоречия.

Калахан полагаше усилия тонът му да остане спокоен. Голд бе дошъл при него за утеха, а не за сурова лекция.

— Лъжата е част от тяхната природа. Не зачитат вярата и сигурността. Безсмъртни са, защото нямат душа, затова като умрат са им отказани и Раят, и Адът. Отрекли са се от Бога и са проклели неговото учение. Те са демони, Лестър. Това, което си видял или смяташ, че си видял, е единствено блясък, магьоснически илюзии, предназначени да скриват тяхната действителна грозота. В действителност те са гнусни, ужасни същества, невероятно грозни и живеят в свой мръсен ад, създаден от самите тях. Златото им е фалшиво, храната — отрова, думата им няма стойност. Те съществуват само за да изкушават човека да изостави вярата и задълженията си.

— Наистина не ги харесваш, нали? — попита Голд и се наложи Калахан да се усмихне.

— Съжалявам, малко се разгорещих, а? Повярвай ми, Лестър. Елфите са зли и нищо добро не можеш да очакваш от тях. Как стана така, че се срещнахте?

— Шон Морисън…

— Шон? Не казвай нищо повече — ако някой е създаден, за да всява смут, това е той. Има прекрасен напевен глас, като цяло твърде много чар, но в него не е останало местенце за Божието слово. Той е езичник, проклет от собствената си арогантност и безумство. Попаднал си в лоша компания, Лестър. Настанали са смутни времена, трябва да се придържаме към онова, което сме сигурни, че е истина.

— Не съм сигурен вече в какво да вярвам — каза Голд. — Трудно е да вярваш в Рая и Ада, когато живееш в град, където мъртвите се съживяват отново твърде често.

— Е, не толкова често — възрази Калахан. — Но знам какво имаш предвид. Днес погребах отново Лука дьо Френц.

— Беше ли наистина ангел, как мислиш?

— Не. Само една бедна, заблудена душа, полудяла от това, че се е върнала. Сега почива в мир в Божиите ръце.

Те поседяха мълчаливо известно време. Голд все така изглеждаше разтревожен, обезпокоен на някакво дълбоко, фундаментално ниво. На Калахан му се искаше да може да каже още нещо, за да облекчи тревогата на своя приятел. Очевидно нещо друго имаше в ума на Голд. Старият герой вдигна внезапно поглед, сякаш току-що бе взел някакво решение. Погледна свещеника право в очите.

— Нека ти подскажа още едно име, Нейт. Да видим дали ти говори нещо.

— Разбира се.

— Уайлд Чайлд.

Калахан изчака за миг да види дали има още нещо, после се облегна назад в стола и стисна устни замислено.

— Не бих казал, че ми звучи познато. В какъв контекст чу това име?

— От елфите. Шон ги попита кой е отговорен за убийствата в Шадоус Фол и те отвърнаха, че е Уайлд Чайлд.

— Не можеш да вярваш на елфите, Лестър. Те изпитват наслада от измамите, коварството и номерата. Не може да им се вярва за нищо.

Голд кимна бавно, но не изглеждаше никак убеден. Калахан реши, че е време да смени темата.

— Нека и аз те проверя за едно име, Лестър. Какво можеш да ми кажеш за Джеймс Харт?

— Мислех си, че може да стигнем до него. Май точно сега всички говорят само за този човек. По-рано говорих с Градския съвет, побъркали са се заради него. Явно е изчезнал. Изгубил се от погледа им преди няколко часа и нито хората на шерифа, нито любимите магове на Съвета могат да открият някаква следа от него. Много хора твърдят, че са го срещали, разговаряли са с него, но е трудно да намериш два разказа, които да съвпаднат. А ти срещал ли си го?