Фани Флаг - Пържени зелени домати

Госпожа Тредгуд спря.

— Ивлин, усещаш ли миризмата? Някой пече скара!

— Не, скъпа, мисля, че просто горят сухи листа.

— На мен ми замириса на скара. Обичаш месо на скара, нали? Аз го обожавам. Бих дала милион долара за кюфте, опечено както ги правеше Големия Джордж, и за парче от лимоновия пай на Сипси… Джордж печеше месото превъзходно. Печеше го зад кафенето и миризмата се разнасяше на километри, особено през есента. Усещаше се чак до нашата къща. Смоуки разправяше, че веднъж се прибирал с влака и надушил миризмата петнайсет километра преди Уисъл Стоп. С Ед имате ли скара?

— Купуваме си предимно готово месо от „Голдън Рул“ и „Олис“.

— И там го правят вкусно, но каквото и да казват, чернокожите умеят да пекат месо най-добре от всички.

— Те правят всичко по-добре от нас — каза Ивлин. — Иска ми се да бях черна.

— Имаш предвид цветнокожа, нали?

— Да.

Госпожа Тредгуд се озадачи.

— Боже, защо, скъпа? Повечето от тях искат да са бели и все се опитват да си изсветлят кожата и да си изправят косата.

— Вече не е така.

— Може би, но преди искаха. Просто благодари на Бог, че те е направил бяла. Не мога да си представя кой би искал доброволно да е цветнокож.

— Ами не знам… те просто сякаш са по-задружни… веселят се повече и така нататък. Аз винаги съм се чувствала… малко… скована, а те като че ли винаги са весели и щастливи.

Госпожа Тредгуд се замисли.

— Може и да е вярно, наистина здраво се веселят, когато поискат, но и те си имат мъки като всички нас. Няма по-тъжно нещо на света от погребение на чернокож. Пищят и оплакват покойника сякаш някой им изтръгва сърцето. Мисля, че те страдат повече от нас. Трима мъже едва удържаха Онзел, когато погребваха Уили Бой. Тя направо полудя и се опита да скочи в гроба при него. Не искам да ходя на друго погребение на чернокож до края на живота си.

— Знам, че всичко си има добри и лоши страни — каза Ивлин, но просто не мога да не им завиждам малко. Иска ми се и аз да бях свободна и открита като тях.

— Хм, не знам. Не мен ми се иска просто да хапна скаричка и парче пай.

15 октомври 1949

Палавото птиче Пийви бе на шестнайсет, когато видя Лирой Грумс за пръв път. Веднага разбра, че това е мъжът за нея… и му го каза. Лирой работеше като готвач в експреса „Полумесец“, който минаваше през Уисъл Стоп на път за Ню Йорк. След година се роди дъщеря им и Лирой я кръсти Алмондин на печената пъстърва, която сервираха във вагон-ресторанта.

Лирой бе красиво и добродушно момче, което пътуваше много и по пътя влакът спираше на много места, та когато Палавото птиче разбра, че е заживял с една почти бяла квартеронка в Ню Орлиънс, за малко да умре от мъка.

Беше напълно отчаяна, когато видя обявите в „Слагтаун Нюз“:

Кожата ви е твърде тъмна?

Искате очарователен светъл тен?

Опитайте новия избелващ крем на д-р Фред Палмър.

Нежна светла кожа само за целувки.

Мъжете обожават хубавата гладка кожа. С помощта на мехлема „Успех“ ще се сдобиете с по-светъл и лъчезарен тен само за 5 дни.

Красотата започва от лицето.

Подчертайте природната си хубост с избелващия крем за лице.

Не харесвате къдравата си коса?

Съвременната наука ще сложи край на мъките ви. Сдобийте се с бляскава като коприна права коса с пяна „Черно и бяло“. Опитайте „Релакса“ — права коса само след 7 дни.

Сбогувайте се с къдриците.

Ако косата ви е къса и къдрава, още днес вземете „Край на спиралите“. Приглажда косата само временно.

Палавото птиче изпробва всички до един от изброените продукти, но след месец още си беше черната като въглен къдрава помощник-фризьорка от Уисъл Стоп, а Лирой още си беше в Ню Орлиънс със светлокожата си приятелка.

Тъй че след като заведе дъщеричката си при Сипси, Палавото птиче се прибра у дома и легна да умре от любов.

Никой не можеше да й помогне. Опал отиде да я види и я умоляваше да се върне на работа във фризьорския салон, но Палавото птиче лежеше ли лежеше, пиеше евтин джин и свиреше една и съща песен до припадък. Сипси заяви, че за Палавото птиче ще е по-добре, ако Лирой беше умрял, вместо да иде при друга жена, защото след като два месеца се налива с джин, момичето си оставаше безутешно.

За щастие думите на Сипси се оказаха пророчески, защото господин Лирой Грумс напусна този свят след удар в слепоочието с желязно боклукчийско камионче, принадлежащо на едно от синчетата на квартеронката.