Фани Флаг - Пържени зелени домати

Ивлин свали прозореца и каза на момичето с тениска „Елвис е жив“:

— Извинете, но чаках за това място, а вие ме прередихте.

Момичето я изгледа със самодоволна усмивка и отвърна:

— Какво да се прави, госпожо? Аз съм по-млада и по-бърза от вас.

И двете с приятелката й влязоха в магазина с шляпане на джапанки.

Ивлин остана да седи навън, взряна във фолксвагена с лепенка „Бия спирачки само за селяни“ на задната броня.

След дванайсет минути момичетата излязоха тъкмо навреме, за да видят как и четирите джанти на автомобила им литват през паркинга, когато Ивлин блъсна фолксвагена, отдалечи се назад и отново се вряза в колата. Докато двете изпаднали в истерия момичета стигнаха до фолксвагена, Ивлин го бе смачкала почти на мекица. По-високата тийнейджърка побесня, разкрещя се и си заскуба косите.

— Какво правите?! Луда ли сте?!

Ивлин се показа през прозореца си и отвърна спокойно:

— Какво да се прави, миличка, аз съм по-стара от теб и имам по-голяма застраховка.

След което обърна колата и излезе от паркинга.

Ед, който работеше в застрахователна фирма, наистина имаше всякакви застраховки, както се оказа, но не можа да проумее как човек може да блъсне нечия кола шест пъти, без да иска.

Ивлин му каза да се успокои и да не прави от мухата слон — непрекъснато ставали катастрофи. Истината обаче бе, че бе изпитала прекалено голямо удоволствие да блъска колата на момичето. Напоследък единствените случаи, в които не се гневеше, бяха посещенията й при госпожа Тредгуд и когато нощем мислено се разхождаше из Уисъл Стоп. Тоуанда обсебваше живота й и някъде дълбоко в душата на Ивлин се включваше мъничка аларма, която я предупреждаваше, че е на косъм да прекрачи границата, след която няма връщане назад.

Уисъл Стоп, Алабама

9 май 1949

Тази вечер Грейди Килгор, Джак Бътс и Смоуки Самотника седяха в кафенето и се кикотеха. За седма поредна седмица бяха успели да сложат димка в колата на отец Скрогинс. Но когато Чуканчето излезе от задната стая, изтупан със синия си костюм и папийонка, млъкнаха и решиха малко да се позаяждат с него. Грейди му помаха и попита:

— Извинете, разпоредител, къде е мястото ми?

Иджи рече:

— Момчета, оставете го на мира. Вижте го какъв е хубавец. Има среща с Пеги Хадли, дъщерята на доктора.

Джак се обади с подигравателно гласче:

— О, докторе…

Чуканчето си взе кока-кола и хвърли на Иджи гаден поглед. Ако не беше тя, нямаше да се налага да ходи на Банкета на влюбените с малката Пеги Хадли, която някога наистина харесваше, но вече бе твърде голям за това увлечение. Пеги бе две години по-малка от него, носеше очила и той не й бе обръщал внимание, откакто влезе в гимназията. Но в мига, в който тя разбра, че той се прибира от Технологичния институт на Джоржия за лятото, бе отишла при Иджи и я бе попитала дали Чуканчето ще се съгласи да я заведе на Банкета на абитуриентите и Иджи бе приела от негово име.

Тъй като бе джентълмен, Чуканчето реши, че нищо няма му стане, ако излезе с Пеги за една вечер — макар в момента не бе толкова сигурен в това.

Иджи извади от хладилника в кухнята букет дребни трендафили и му го подаде.

— Вземи. Ходих до старата къща и ги набрах от задния двор. За Пеги са. Майка ти ги обожаваше.

Чуканчето извъртя очи към тавана и каза с досада:

— Боже! Лельо Иджи, защо просто не идеш вместо мен? И без това вече си планирала цялата вечер. — Обърна се към мъжете на масата. — Хей, Грейди, ти не искаш ли да ме замести.

Грейди поклати глава.

— Ще ми се, но Гладис ще ме убие, ако ме хване с по-млада жена. Но пък какво ли разбираш ти? Чакай само да се ожениш и да остарееш като мен. Освен това вече не съм мъжът, който бях преди.

— Ти пък кога си бил мъж? — намеси се Джак и всички се разсмяха.

Чуканчето отвори вратата и каза:

— Е, аз тръгвам. Чао засега.

Всяка година след банкета учениците отиваха в кафенето и тази вечер не правеше изключение. Когато Пеги влезе, прекрасна с бялата си изплетена на една кука рокля и розов трендафил, закачен на рамото, Иджи каза:

— Слава богу, че си добре. Умрях от притеснение.

Пеги я попита защо, за бога, се е притеснявала.

— Не чу ли за онова момиче от Бирмингам миналата седмица? — попита я Иджи. — Така се вълнувала за абитуриентския си банкет, че докато я снимали, пламнала. Възпламенила се от само себе си и изгоряла за секунди. От нея останали само обувките й с високи токове. Наложило се кавалерът й да я занесе у дома в чаша.