Нищо чудно, че християнството бе станало такъв хит. Само като си помисли човек за Исус и апостолите… А ако броиш Йоан Кръстител, ставаха общо 14 чифта и 28 топки само от тях!
Вече всичко й се изясни. Как можеше досега да е била толкова сляпа?
О, небеса, бе разкрила тайната, която жените се опитваха да разбулят от векове…
ТОВА БЕ ОТГОВОРЪТ.
Нима Лусил Бол 2 2 Ball (англ.) — топка. — Б.пр.
не бе най-голямата телевизионна звезда?
Ивлин удари по масата с чашата си студен чай и извика тържествуващо:
— Да! Това е!!!
Всички в закусвалнята се обърнаха и впериха очи в нея.
Ивлин довърши кротко обяда си, като си мислеше: „Лусил Бол ли? Ед може и да се окаже прав. Вероятно полудявам“.
(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)
10 юни 1948
Набират се средства за нови топки
Клубът на киселата краставичка ще проведе сватба без жени, за да набере средства за закупуването на нови топки за гимназиалните отбори по футбол, баскетбол и бейзбол. Представлението обещава да е неповторимо, тъй като шериф Грейди Килгор ще играе ролята на красивата булка, а Иджи ще е младоженецът. Джулиан Тредгуд, Джак Бътс, Харолд Вик, Пийт Тидуел и Чарли Фаулър ще са шаферките.
Церемонията ще се извърши в сградата на гимназията на 14 юни в 19:00 ч. Билетите са по 20 цента за възрастни и 5 цента за деца.
Музикалният съпровод ще осигури Еси Ру Лаймуей на хармониум.
Заповядайте всички! Аз лично възнамерявам да присъствам, тъй като половинката ми Уилбър ще носи букетите.
С него ходихме на кино и гледахме „Убийството на Трейси Алън“. Филмът беше забавен, но отидете на по-евтините прожекции преди 19:00 ч.
Между другото отец Скрогинс каза, че някой е качил градинските столове и маси на покрива на къщата му.
Дот Уиймс
Атмор, Алабама
11 юли 1948
Изпратиха Артис О. Пийви в затвора „Килби“, по-известен като Фермата на убийците, задето бе извадил нож срещу двамата ловци на кучета, и на Иджи и Грейди има трябваше половин година, за да успеят да го измъкнат.
На път за затвора Грейди каза на Иджи:
— Добре, че излиза. Вероятно нямаше да изкара там и месец повече.
Грейди знаеше много добре какво е положението, тъй като някога бе работил като надзирател там.
— Ако пазачите не го докопат, някой от останалите негри непременно ще го направи. Виждал съм как в затвора порядъчни мъже се превръщат в животни. Мъже с жени и деца у дома се избиват заради някое нежно момче… всички нощи в крилото с килиите бяха страшни, но по пълнолуние направо полудяваха и вадеха ножовете. На следващата сутрин, когато влезехме, намирахме поне по двайсет и пет трупа. А след като прекараш известно време там, единствената разлика между надзиратели и затворници става пистолетът. Повечето от пазачите са доста прости… ходят да гледат някой филм с Том Микс или Хут Тибсън и като се върнат, обикалят из фермата на коне и размахват пистолети все едно са каубои. Понякога са по-зли и от затворниците. Затова напуснах. Виждал съм пазачи, които пребиват негър до смърт просто от скука. Казвам ти, затворът след известно време те съсипва, а сега, след като и онези момчета Скотсбъро са там, нещата са още по-зле.
Иджи се разтревожи още повече. Щеше й се Грейди да кара по-бързо.
Когато минаха през портала и тръгнаха по пътя към административната сграда, видяха стотици затворници с раирани униформи от груб плат да копаят в двора, а пазачите, както бе казал Грейди, се перчеха, като яздеха конете си в кръгове и оглежда преминаващата кола. На Иджи й се стори, че повечето от тях наистина изглеждат малко бавноразвиващи се, затова когато доведоха Артис изпита голямо облекчение, че е жив и здрав.
Макар дрехите му да бяха смачкани, косата му бе сресана Артис никога не се бе радвал повече на някого в живота си. Белезите от камшиците по гърба му не се виждаха, както и цицините по главата му. Той се ухили до уши, когато го поведоха към колата. Прибираше се у дома…
По пътя Грейди каза:
— Артис, сега аз отговарям за теб, тъй че не се забърквай разни неприятности.
— Няма, сър. Изобщо не искам да се връщам в затвора, никак даже.
Грейди го погледна в огледалото за обратно виждане.
— Доста тежичко е вътре, а?
Артис се засмя.
— Тъй си е, сър, тежичко е… аха, бая тежичко.
Когато след четири часа пред тях се появиха стоманолеярните в покрайнините на Бирмингам, Артис се развълнува като малко дете и поиска да слезе от колата.
Читать дальше