Фани Флаг - Пържени зелени домати

Един есенен следобед Артис седеше на верандата и наблюдаваше тънката струйка дим, издигаща се от цигарата му, доволен, защото Джо Луис беше световен шампион и Черните барони, бейзболният отбор на Бирмингам, бяха спечелили всички си мачове през годината. Тъкмо тогава на уличката изникна мършаво краставо жълтеникаво куче, което душеше за нещо за ядене; то принадлежеше на приятеля на Артис Джон Следващия, наречен така, защото се бе родил след брат си Джон. Кучето се изкачи с клатушкане по стъпалата до верандата на Артис и получи ежедневното си потупване по главата.

— Нищо нямам за теб днес, момчето ми.

Жълтото куче остана леко разочаровано и си тръгна да търси остатъци от царевичен хляб или дори някое и друго листо салата. Тук Депресията не бе свършила и кучетата също я изпитваха на гърба си за добро или лошо; в повечето случаи за лошо.

Артис видя камионетката на ловците на кучета да спира и от нея да слиза мъж с бяла униформа и мрежа в ръка. Багажникът вече бе пълен със скимтящите кучета, извадили лошия късмет да ги хванат днес.

Мъжът, който слезе, подсвирна на жълтото куче.

— Ела тук, кученце… хайде… ела тук…

Дружелюбното нищо неподозиращо животно изтича при него и миг след това мъжът хвърли мрежата върху него и понесе към камионетката.

Артис слезе от верандата.

— Ей, чакайте, господине. Това куче не е бездомно.

Мъжът спря.

— Твое ли е?

— Не, не е мое, а на Джон Следващия, тъй че хич не си помисляйте да го взимате.

— Не ми пука чие е. Ако няма паспорт, го прибираме. Другият мъж от камионетката също слезе и застана до автомобила

Артис започна да ги моли, защото знаеше, че щом кучето се озове в градския приют, няма да имат никакви шансове да го измъкнат; особено щом бяха чернокожи.

— Моля ви, господине, ще ида да го извикам. Той работи във Файв Пойнтс за господин Фред Джоунс, прави сладолед. Нека само го повикам.

— Имаш ли телефон?

— Не, ама ще изтичам до магазина. Само почакайте минутка продължи Артис да умолява мъжа. — О, моля ви, господине, Джон Следващия е простовато момче, никоя жена не ще да го вземе и си има само това куче. Не знам какво ще прави, ако нещо му се случи. Може и да се самоубие.

Двамата мъже се спогледаха и по-едрият каза:

— Добре, но ако не се върнеш до пет минути, си тръгваме. Разбра ли?

Артис хукна.

— Да, ей сега се връщам.

Докато тичаше, осъзна, че няма пукната пара, и се молеше Господин Лео, италианецът, който държеше магазина, да му заеме петак. Нахълта запъхтян в бакалията и видя господин Лео.

— Господин Лео, господин Лео, трябват ми пет цента… ще приберат кучето на Джон Следващия… и ме чакат. Моля ви, Господин Лео!

Господин Лео не разбра и дума от казаното и накара Артис да се успокои и да повтори всичко отново, но докато му даде монетата, по телефона вече говореше едно бяло момче.

Артис се потеше и пристъпваше от крак на крак, тъй като знаеше, че не може да накара белия да приключи разговора си. Една минута… две…

Артис изстена.

— О, боже!

Най-накрая господин Лео мина покрай кабината и почука на стъклото.

— Ей, я излизай!

Младежът се разделя неохотно с човека в другия край линията в продължение на шейсет секунди, но накрая затвори

След като той излезе, Артис се спусна в кабината, но осъзна, че не знае номера.

Ръцете му се потяха и трепереха, докато разлистваше телефонния указател, закачен с верижка.

— Джоунс… Джоунс… о, боже… Джоунс… Джоунс… цели четири страници… Фред… О, човече, това е домашният му телефон…

Наложи се да потърси във фирмения указател.

— Къде да търся?… На Сладолед? Или на Дрогерии?

Не успя да открие номера и набра справки.

— Справки — обади се отсечено бяла жена. — С какво мога да ви помогна?

— Ъм, да, госпожо. Ъм, търся номера на Фред Б. Джоунс.

— Съжалявам, бихте ли повторили името?

— Да, госпожо, господин Фред Джоунс от Файв Пойнтс. Сърцето му биеше бясно.

— Намирам над петдесет души на име Фред Джоунс, господине. Знаете ли адреса му?

— Не, госпожо, но е от Файв Пойнтс.

— Има трима Фред Джоунс в района на Файв Пойнтс… искате ли да ви дам и трите номера?

— Да, госпожо.

Той пребърка джобовете си за молив… и тя започна да диктува:

— Господин Фред Джоунс, Южна №18, 68799; господин Фред Джоунс, улица „Магнолия Пойнт“ №141, 68745; и господин Фред К. Джоунс, Петнайсета улица и телефонен номер 68721…

Артис така и не намери молив, а телефонистката затвори. Отново към указателя.

Едва дишаше. В очите му се стичаше пот. Дрогерия… Аптека… Сладолед… Храни… Кетъринг… Ето го! Фред Б. Джоунс, Кетъринг, 68715…