Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Да, но понякога имам нужда да се махна за малко. Имам нужда от свобода. Сещаш се.

— Разбира се, Иджи, но се постави и на нейно място. Това момиче се отказа от всичко, което имаше, за да дойде тук. Напусна родния си град и всичките си приятели, отказа се от всичко, за да заживее тук с теб. Двамата с Чуканчето сте единственото, което има. Твоите приятели и близки са тук…

— Да, ама понякога си мисля, че харесват нея повече от мен.

— Чуй ме сега, Иджи. Да не мислиш, че тя не може да има до себе си, когото си поиска? Само трябва да щракне с пръсти. Тъй че на твое място хубавичко щях да си помисля, преди да хвана гората.

В този миг Хелън Клейпул, около петдесетгодишна жена, която от години идваше в риболовния клуб, за да забърсва мъже и да пие, с който е готов да я почерпи, излезе от тоалетната толкова пияна, че се заклатушка към масата с чакащите я мъже с рокля, загащена в бельото.

Ева я посочи и каза:

— Ето една жена, която има свобода. На никой не му пука къде ходи и никой не я наглежда, уверявам те в това.

Иджи наблюдаваше Хелън с размазаното червило и коса паднала в очите й, вперила пияни очи в мъжете, но без да вижда.

След малко Иджи каза:

— Трябва да тръгвам. Имам нужда да помислят.

— Да, хубавичко си помисли.

Два дни по-късно Рут получи прилежно написана бележка, която гласеше: „Ако затвориш диво животно в клетка, то що умре, но ако го пуснеш на свобода, в девет от десет случая ще дотича обратно у дома“.

Рут се обади на Иджи за пръв път от три седмици.

— Получих бележката ти и мисля, че поне трябва да поговорим.

Сърцето на Иджи се разтуптя.

— Чудесна идея. Веднага идвам — отвърна тя и се втурна към вратата, твърдо решена, ако се наложи, дори да се закълне върху Библията пред къщата на отец Скрогинс, че повече няма да лъже Рут.

Когато зави зад ъгъла и видя къщата на Клио и Нини, изведнъж се сети нещо. Каква бележка? Тя не беше пращала никаква бележка.

15 октомври 1947

Еднорък куотърбек извежда отбора си до пета поредна победа

Отборът на Уисъл Стоп извоюва вълнуваща победа над Еджуд с 27 на 20, след като през цялата последна четвърт резултатът остана равен, 20:20, докато едноръкият куотърбек на Уисъл Стоп Бъди (Чуканчето) Тредгуд не направи удивително подаване от 43-тия ярд.

„Чуканчето е най-ценният ни играч — каза треньорът Делбърт Нейвс в интервю по-рано днес. — Тайната е в стремежа му към победа и отборния му дух. Въпреки недъга си той успя да изпълни 33 от 37 опита за подаване тази година. Успява да хване топка, подадена му от центъра на игрището, да я притисне към гърдите си, да я намести в ръката си и да я хвърли, всичко това за по-малко от две секунди, а бързината и точността му са невероятни“.

Този абитуриент, със среден успех 5:00, е важен играч и в отборите по бейзбол и баскетбол. Той е син на госпожа Рут Джеймсън от Уисъл Стоп и когато бе попитан как е станал толкова добър в спорта, отвърна, че леля му Иджи, която помогнала за отглеждането му, го е научила на всичко, което знае за футбола.

Уисъл Стоп, Алабама

28 октомври 1947

Чуканчето тъкмо се бе прибрал от тренировка и си взе бутилка кока-кола. Иджи, която стоеше зад тезгяха и правеше на Смоуки Самотника втора чаша кафе, му каза:

— Искам да поговоря с теб, младежо.

Опа, помисли си Смоуки и заби поглед в лулата си.

— Какво съм направил? Нищо не съм направил… — започна Чуканчето.

— Само ти си мислиш така, малкият — отвърна Иджи на младежа, който вече бе метър и осемдесет и се бръснеше. — Да отидем отзад.

Той я последва бавно в задната стая и седна на масата.

— Къде е мама?

— На среща в училището е. А сега, младежо, какво си казал на Пеги днес следобед?

Чуканчето я изгледа невинно.

— Пеги ли? Коя Пеги?

— Знаеш много добре коя. Пеги Хадли.

— Нищо не съм й казвал.

— Нищо не си й казвал?

— Да.

— Тогава защо според теб тя дойде в кафенето преди по-малко от час разплакана?

— Не знам. Откъде да знам?

— Днес следобед тя не те ли покани да отидеш с нея на танцовата забава?

— Ами… възможно е. Не помня.

— И ти какво й отговори?

— О, лельо Иджи, не искам да ходя на танците с нея. Тя е още дете.

— Какво й отговори?

— Казах й, че съм зает или нещо подобно. И без това тя е луда.

— Господинчо, питам те какво каза на момичето.

— Стига де, само се шегувах.

— Шегувал си се, а? А според мен си се правил на голяма работа пред приятелчетата си.