Фани Флаг - Пържени зелени домати

Уили Бой разказвал как щом името на баща му Големия Джордж се споменавало в родния му град, и бели, и черни винаги казвали: „Ето това е мъж на място“.

Но Уинстън Люис заявил, че всеки, който работи за бели, особено в Алабама, не е нищо повече от низък, тъп, невеж Чичо Том.

За да оцелее, Уили Бой бе обучен да не реагира на обиди и потиска дори най-малкия порив на агресия и гняв. Но онази вечер, докато Уинстън говорел, той си помислил за баща си и разбил бирена бутилка в лицето на войника, след което го проснал на пода.

Следващата нощ, докато Уили Бой спял, му прерязали гърлото от ухо до ухо, а Уинстън Люис изчезнал безследно.

Армията не се заинтересува особено от случилото се — беше им писнало от сбивания в отрядите с чернокожи, и Уили Бой бе изпратен у дома в ковчег.

На погребението Рут, Смоуки и цялото семейство Тредгуд седяха на първия ред в църквата, а Иджи произнесе слово. Свещеникът каза, че Исус прибира най-скъпите си деца по-рано, за да са до него, и че това е волята на Всевишния, седнал на златния си трон в небето. Паството се поклащаше и отвръщаше: „Такава е волята Му“.

Артис отговаряше на репликите на свещеника заедно с останалите и се поклащаше на седалката си, докато гледаше как майка му пищи в агония; но след службата не отиде на гробището. Докато полагаха Уили Бой в студения гроб в червената глинеста почва на Алабама, Артис се качи на влак за Нюарк, Ню Джърси, за да намери и заколи някой си господин Уинстън Люис.

… А паството се поклащаше ритмично и пееше: „Боже, мести планината, дай ми сили да я изкача…“

Три дни по-късно намериха сърцето на Уинстън Люис в хартиена торба на няколко пресечки от дома му.

24 февруари 1944

Комедийният концерт жъне успех

Клубът на киселата краставичка представи ежегодния си комедиен концерт — най-добрия досега.

Грейди Килгор влезе в ролята на Шърли Темпъл и изпя „Захарният кораб“. Някой забелязвал ли е какви хубави крака има нашият шериф?

Моята половинка, Уилбър Уиймс, изпя „Червени платна по залез“. Стори ми се, че се представи добре, но не мога да преценя съвсем. Все пак го слушам всеки ден как пее в банята. Ха-ха.

Най-смешният номер бе скеч за отец Скрогинс и Веста Адкок, изигран от Иджи Тредгуд в ролята на отеца и Пийт Тидуел в ролята на Веста.

Прическите и гримът бяха дело на Опал, а Нини Тредгуд, Биди Луиз Отис и моя милост ушихме костюмите.

Така нареченото „опасно животно“ от скеча за Мът и Джеф бе просто булдогът на д-р и госпожа Хадли, Ринг, с противогаз на главата.

Всички приходи ще бъдат дарени на Коледния фонд за помощ на нуждаещите се в Уисъл Стоп и Траутвил.

Иска ми се войната да приключва по-бързо, защото момчетата ни ни липсват.

Между другото, Уилбър се опита да се запише във войската онзи ден. Слава богу, че е твърде стар и е дюстабанлия, че иначе сериозно щяхме да загазим…

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

28 юли 1986

Ивлин си бе върнала всички килограми, които бе свалила по време на диетата, че бе качила и 3 отгоре. Толкова бе разстроена, че не забеляза как госпожа Тредгуд отново си е облякла дрехите наопаки.

Двете бяха заети да опустошават трикилограмова кутия с целувки, когато госпожа Тредгуд каза:

— Бих убила за бучка масло. Този маргарин, дето ни го дават, има вкус на мас. Толкова мас изядохме по време на Депресията, че не искам да я вкусвам до края на живота си. Тъй че ям филийките сухи, само с ябълков конфитюр.

Сега като се замисля, Иджи и Рут купиха кафенето през 1929 година, точно в разгара на Голямата депресия, но май никога не използваха маргарин. Поне аз не помня. Странно е, защото целият свят бе в окаяно положение, но годините на Депресията бяха щастливи за нас в кафенето. Толкова бяхме щастливи, а не го осъзнавахме.

Е често вечер се събирахме там и просто слушахме радио. Слушахме Фибър Макгий и Моли Еймъс, Анди, Фред Алан… о, не помня абсолютно всички предавания, но до едно бяха интересни. Не мога да понасям нещата, които дават по телевизията сега. Всички само се стрелят и се ругаят. Фибър Макгий и Моли не се стреляха. Еймъс и Анди крещяха на хората, но беше смешно. А чернокожите по телевизията не са така мили, както едно време. Сипси щеше да одере кожата на Големия Джордж, ако го хванеше да говори като някои от днешните.