Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Благодаря. И се чувствам прекрасно.

— Довиждане, приятен ден.

— Благодаря, и на теб.

Докато Ивлин излизаше, едно момче с изцъклени очи и злобно стисната уста, облечено с мръсни панталони и тениска, нахълта през вратата, обозначена като „Изход“, и я блъсна. Ивлин, все още в добро настроение, промърмори под нос:

— Какъв мил джентълмен.

Момчето се обърна навъсено и рече:

— Майната ти, кучко! — И продължи нататък.

Ивлин онемя. Омразата в очите му я стъписа. Изведнъж се разтрепери и се разплака, сякаш някой я бе ударил. Затвори очи и си каза, че трябва да се овладее. Това бе просто един непознат. Нямаше значение, че се бе държал грубо. Не биваше да позволява това да я разстрои.

Но колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че не бива да подминава случилото се. Щеше да го изчака отвън да излезе и да му каже, че не е искала да го обиди, че е сигурна, че е влязъл през грешната врата случайно и я е блъснал, без да иска.

Щом му обяснеше всичко това, момчето вероятно щеше се смути от постъпката си, всичко щеше да приключи и тя щеше да се прибере у дома отново в добро настроение.

Момчето блъсна вратата, излезе със стек бири в ръка и мина покрай нея.

— Извинете. Просто исках да ви кажа, че нямаше причина да ми се ядосвате. Само се опитвах да…

Момчето я изгледа отвратено.

— Разкарай се от пътя ми, тъпа краво!

Ивлин се стъписа.

— Моля? Как ме нарекохте?

Той продължи напред, без да й обръща внимание. Тя хукна след него, обляна в сълзи.

— Как ме нарекохте? Защо сте толкова груб? Какво съм ви направила? Дори не ме познавате!

Той отвори вратата на пикапа си и Ивлин, изпаднала в истерия, го хвана за лакътя.

— Защо? Защо се държите толкова грубо?

Младежът отблъсна ръката й и размаха юмрук пред лицето й с изкривена от ярост физиономия.

— Не ме закачай, кучко, да не ти размажа шибаната мутра! Дебела… тъпа путка!

Блъсна я в гърдите и тя падна на земята.

Не можеше да повярва какво й се случва. Покупките й се пръснаха.

Момичето с права мазна коса и ластичен потник, което чакаше момчето, я изгледа отгоре и се изсмя. Младежът се качи в пикапа, включи на задна и изкара колата от паркинга със свистящи гуми, като продължаваше да ругае Ивлин.

Тя седеше на земята с охлузен лакът и отново се почувства стара, дебела и безполезна.

12 декември 1941

Войната избухна

Грейли Килгор отговаря за наборната комисия в Уисъл Стоп и рече всички момчета да отидат да се запишат, та да се приключва с тази работа.

Изглежда, напоследък оттук преминават само влакове с войници и танкове. Да се чуди човек откъде идват и накъде са тръгнали.

Уилбър каза, че войната ще продължи няма и половин година. Надявам се да е прав.

Вокалният квартет „Веселите красавици“ бе поканен на Националното събрание на дамските вокални квартети в Мемфис, Тенеси, тази пролет, за да изпълни популярната си версия на „Потопи четката си в слънце и рисувай“.

Отец Скрогинс моли лицето или лицата, които дават адреса и телефонния му номер на хора, търсещи уиски, да престанат, ако обичат, тъй като съпругата му Анна е крайно изнервена и избухвала на няколко пъти тази седмица. Боби Лий Скрогинс се записа във флота. Между другото сребърната звезда на прозореца на кафенето е за Уили Бой Пийви, сина на Онзел и Големия Джордж, който стана първият чернокож войник от Траутвил.

Дот Уиймс

П.П. Всички се готвят за коледното представление и поради недостига на мъже в града аз, Опал и Нини Тредгуд ще играем Тримата влъхви.

Бирмингам, Алабама

8 август 1986

След като момчето в супермаркета я е засипа с обиди, Ивлин Кауч се чувстваше като жертва на насилие. Изнасилена с думи. Ограбена. Винаги се бе старала да не допуска да й се случи именно това, винаги се бе ужасявала да не ядоса някой мъж и от ругатните, които ще отнесе, ако го направи. През целия си живот бе ходила около мъжете по терлици като момиче, вдигнало полите си, докато върви през пасище, осеяно с кравешка тор. Открай време бе подозирала, че ако провокира някого, думите, които бе чула днес, ще се излеят върху нея и ще я унищожат.

И най-накрая това се бе случило. Но тя още бе жива. И започна да се замисля. Сякаш грубото държане на момчето я бе шокирало и най-накрая я бе накрало да си зададе въпросите, които бе пропъждала от съзнанието си заради страха си от отговорите. Каква бе онази сила, онзи дебнеща заплаха, невидимият пистолет, насочен към главата й, който контролираше живота й… Защо се страхуваше толкова от обидите?