Фани Флаг - Пържени зелени домати

Музикални новини

Новата песен на Елингтън „Фантазия в черно и кафяво“, издадена от „Дека“, е изключително интересна и новаторска. Пианистът в „Креол“ използва буги ритъм, който е странен, но ефективен.

Чикаго, Илинойс

20 ноември 1940

В Чикаго валеше и Артис О. Пийви тичаше по улицата. Скри се под една стряха на вход с табела „Обяд от морски дарове и пържена риба 35 цента“. В киното отсреща даваха „Криминални елементи“ и „Империя на хулиганите“. Артис се чувстваше като беглец тук, далеч от дома, хукнал да се крие от мургавата госпожица Електра Грийн.

Артис стоеше, пушеше цигара „Честърфийлд“ и размишляваше за живота си. Майка му му бе казвала, че винаги когато се почувства потисната, си мисли за благия Исус и духът й винаги се повдига.

Но не мисълта за Бог повдигаше духа на Артис, а мисълта за една определена черна красавица със стегнати бедра и плътни устни, която повдигаше не само духа му, но и други части от него, за удоволствие на въпросната красавица. Основният му житейски проблем в момента бе способността му да обича твърде добре, но крайно неразумно.

Винаги бе играл опасна игра по отношение на съпрузите на прекрасните дами, тъй като не познаваше граници. Всяка жена попадаше в обхвата на неговата специалност и поради липсата му на уважение към териториалните права, на Артис редовно му се налагаше да проверява тялото си за порезни рани и счупени кости и твърде често ги намираше. Веднъж, след като бе заловен с неподходящата жена в неподходящия момент, една амазонка с бронзова кожа го наръга с тирбушон. След този злощастен случай, оставил му доста интересен белег, той стана малко по-внимателен и инстинктивно го спохождаха колебания, преди да се занася с по-едри от него жени. Въпреки това Артис разбиваше сърца наляво и надясно. Бе казвал на твърде много дами да го потърсят на следващата вечер и те правеха точно това — търсеха го…

Мършавият дребен мъж, толкова черен, че направо синееше, бе донесъл много беди на противоположния пол. Едно момиче изгълта кутия паркетин и я прокара с чаша препарат за миене на прозорци в опит да напусне света, който той обитаваше. Когато обаче оцеля и заяви, че химикалите са развалили приятния цвят на кожата й завинаги, Артис започна да става все по-нервен, щом се стъмнеше, тъй като тя на няколко пъти го издебваше и го удряше по главата с пълната си с камъни дамска чанта.

Но случаят с Електра Грийн бе по-сериозен от чанта, пълна с камъни. Електра разнасяше револвер 38-и калибър, който умееше да използва, и бе отправила на Артис безбройни заплахи, свързани с мъжеството му и неговото унищожаване, след като разбра, че й е изневерил. Неведнъж, а цели осем пъти, при това с госпожица Дилайла Удс, която бе заклет враг на Електра и която също бързичко бе напуснала града.

Докато стоеше под стряхата, Артис страдаше толкова силно, че му идеше да умре. Липсваше му Бирмингам и искаше да се прибере там.

Преди да замине от Бирмингам, Артис всеки следобед изкачваше Червената планина с двутонния си син шевролет с гуми с бели джанти и сядаше на билото, за да гледа залеза. Поглеждаше надолу, виждаше железните постройки и усещаше миризмата от фабриките с извисяващи се комини, които бълваха оранжев пушек чак до Тенеси. За него на света нямаше по-красива гледка от града по това време на деня, когато небето бе обляно с червеното и лилаво сияние от фабриките и неоновите реклами и лампи, които започваха да светват и града, да блещукат и танцуват по улиците в центъра и към Слагтаун.

Бирмингам — градът, който Франклин Делано Рузвелт бе обявил за „най-силно засегнатия от Депресията в САЩ“… чиито жители бяха толкова бедни, че Артис дори познаваше мъж готов да ти даде да стреляш по него за пари, и момиче, което бе киснало краката си в саламура и оцет в продължение на три дни в опит да спечели танцов маратон… градът с най-ниския доход на глава от населението в цяла Америка и въпреки това известен като града с най-добрите развлечения на Юга…

Бирмингам, където процентът на неграмотните бе един от най-високите в страната и където имаше повече случаи на венерически болести от, където и да било другаде, но в същото време бе на първо място по броя на децата, посещаващи неделно училище… където някога камионите на „Импириъл Лондри“ бяха обикаляли града с надписите си „Перем само на бели хора“ и където гражданите с по-тъмна кожа още седяха зад дървените прегради с надпис „Чернокожи“ в трамваите и се придвижваха с товарните асансьори в универсалните магазини.