Ивлин я попита дали понякога се чувства самотна тук.
— Да, от време на време. Разбира се, всичките ми близки си отидоха… но от време на време идват да ме видят познати от църквата. Обаче си казваме само „привет“ и „довиждане“. Просто така става. Понякога гледам снимката, на която съм с Клио и малкия Албърт, и се чудя какво ли правят те… и си припомням отминалите дни.
Усмихна се на Ивлин.
— Така живея сега, скъпа, в спомени, спомени за миналото.
Уисъл Стоп, Алабама
18 ноември 1940
Чуканчето беше в задната стая и стреляше по картонени косове с пистолет с гумени стрелички, а Рут преглеждаше счетоводната книга. Иджи нахълта шумно през задната врата — връщаше се от риболовната екскурзия на Клуба на киселата краставичка.
Чуканчето скочи и се хвърли да я прегръща и за малко да я катурне на пода.
Рут се зарадва да я види, защото винаги се притесняваше, когато Иджи заминеше за повече от седмица, особено долу край реката с Ева Бейтс.
Чуканчето изтича на задните стълби, погледна и попита:
— Къде е рибата?
— Да си призная. Чуканче, хванахме риба, но беше огромна и не успяхме да я извадим от водата. Снимахме я обаче и само снимката тежи десет килограма.
— О, лельо Иджи, не сте хванали нищо!
И в този момент чуха:
— Ехоооо! С Албърт ви идваме на гости…
През задната врата влезе висока жена с добродушно изражение и коса, прибрана на кок. Водеше дребно бавноразвиващо се момче на годините на Чуканчето. Наминаваше на гости, както всеки ден през последните десет години; и те винаги се радваха да я видят.
— Здрасти, малката, как си днес? — попита Иджи.
— Добре — отвърна жената и седна. — А вие момичета как сте?
— Да знаеш, Нини, за малко да си опържим риба за вечеря, но явно тази седмица не кълве — засмя се Рут. — Вместо това ще ядем снимки.
Нини рече разочаровано:
— О, Иджи, как ми се иска да беше донесла някое сомче… обожавам ги.
— Нини, сомчетата не кълват посред зима — отвърна Иджи.
— Нима? Би трябвало през зимата да са също толкова гладни, колкото и през лятото, нали?
— Права е, Иджи — каза Рут. — Защо не кълват през зимата?
— О, не защото не са гладни. По-скоро е заради температурата на червея. Кой яде студени червеи, а?
Рут погледна Иджи и поклати глава, както винаги удивена от измишльотините, които й хрумваха.
— Е, това е логично — каза Нини. — И аз не обичам изстинало ядене, а пък нали даже да стоплите червеите, те пак ще изстинат, докато стигнат до дъното на реката, нали? Обаче като стана въпрос за студа, каква мразовита зима, а? Като на Северния полюс!
Албърт бе отишъл в другия край на стаята при Чуканчето и стреляше по картонените птици. Докато пиеше кафе, на Нини й хрумна нещо.
— Чуканче, дали би дошъл у дома да постреляш с пистолета по косовете, дето се трупат по телефонните жици? Не искам да ги убиваш, а само да ги подплашиш… Имам чувството, че подслушват телефонните ми разговори с краката си.
Рут, която много обичаше Нини, каза:
— О, Нини, не вярваш наистина на това, нали?
— Скъпа, така ми каза Клио.
„Слагтаун нюз“ Флотсам&Джетсам
Списван от господин Милтън Джеймс
19 ноември 1940
Жена измамена с 50 долара при демонстрация на вяра
Госпожа Сали Джинкс от улица „Хауъл“ № 68-С станала жертва на измама, както съобщила лично в полицията вчера. Госпожа Джинкс каза, че жена, представила й се като сестра Бел, дошла в дома й да направи демонстрация за силата на вярата. Жената взела от госпожа Джинкс 50 долара и ги завързала в носна кърпа, след което ги сложила в сандъче със заръката да го отвори чак след четири часа. Когато разгърнала салфетката, парите ги нямало, заяви жертвата.
Тонсил Робинсън и Е. К. Робинсън пак са се скарали.
Ще ни липсва
Осмо авеню като че ли вече не е същото. Прочутият в квартал ни Артис О. Пийви, изглежда, е решил да замине за Града на ветровете. Уверяваме ви, че дамите ужасно тъгуват по него.
Чухме, че на госпожица Хелън Рийд й се е наложило да повика властите, след като мъж се опитал да влезе в дома й и да я нарани физически… а когато служителите на реда пристигнали, заловили господин, който се криел под къщата с шиш за лед в ръка и твърдял, че е разносвач на лед.
Възможно ли е споменатият господин да е Бейби Шепард, който в миналото си падаше по госпожица Рийд?
… Клуб „Ескуайър“ се подготвя за годишното си танцова забава „Размахай крайници“…
Читать дальше