Фани Флаг - Пържени зелени домати

И не е само по телевизията. Един ден госпожа Отис бе отишла в супермаркета и казала на едно чернокожо момченце, което минавало покрай нея, че ще му даде десет цента, ако й занесе покупките до колата, а то я изгледало злобно и я подминало. А и не само чернокожите са станали по-лоши. Веднъж, когато госпожа Отис още шофираше, преди да блъсне онези колички пред супермаркета, на излизане от паркинга след нас се събра опашка от коли, които натискаха до полуда клаксоните си, след което ни изпреварваха и някои от тях ни показваха среден пръст. Не бях виждала подобно поведение. Изключително грозно.

Вече дори не искам да гледам новини. Навсякъде само се бият. Някой трябва да даде на тези момчета успокоителни, та да се кротнат малко. Като на господин Дънауей. Мисля, че всички тези лоши новини влияят на хората и затова са толкова зли. Тъй че като почнат новините, просто спирам телевизора.

През последните десетина години започнах да слушам религиозни програми по радиото. Харесва ми „Клуб П. Т. Л.“ Канят най-различни умни хора. От време на време им пращам пари, когато имам. Слушам и „Лагерна среща САЩ“ всяка вечер от седем до осем часа. Харесвам и Орал Робъртс и „Клуб Седемстотин“. Всичките ги харесвам без онази жена с грима, която всъщност не е лоша, само да не плачеше непрекъснато. Плаче, когато е щастлива, плаче, когато е тъжна. Казвам ти, може да плаче по сигнал. Ето тя например трябва да пие повече хормони. А не харесвам и проповедниците, които крещят. Не знам защо им е да викат, след като имат микрофон пред себе си. Когато се разкрещят, просто спираме радиото.

А и смешните комикси във вестника вече не са смешни, едно време човек винаги можеше да се посмее на „Бензиновата улица“ или на „Малкият Уили Уинки“. Обожавах Малкия Хенри… в какви каши само се забъркваше.

Струва ми се, че хората просто вече не са щастливи, поне не като някога. Никъде не се виждат засмени лица, поне аз не виждам. Казах на госпожа Отис, когато Франсис ни заведе до мола: „Виж как всички гледат сухо и безизразно, дори младите“.

Ивлин въздъхна.

— Чудя се защо хората станаха толкова лоши…

— О, навсякъде по света е така, миличка. Идва краят на света. Може и да изкараме до двехилядната година, но се съмнявам. Слушам много проповеди и всички свещеници разправят, че доизживяваме дните си. Казват, че го пишело в Библията, в Откровение… Нищо не знаят те обаче. Само Бог знае… Нямам представа колко още Бог ми е отредил да живея, но съм наясно, че това са последните ми години. Затова изживявам всеки ден сякаш ми е последен. Искам да съм готова. И затова не коментирам господин Дънауей и Веста Адкок. Трябва да си живеем живота и да оставим и останалите да живеят, както решат.

Ивлин се почувства задължена да попита:

— За какво не ги коментирате?

— Мислят си, че са влюбени. Поне така разправят. И да ги видиш само как се държат за ръце и се мляскат по цял ден. Дъщерята на господин Дънауей разбра и заплаши, че ще съди дома. Нарече госпожа Адкок уличница!

— О, не!

— О, да, скъпа… заяви, че се опитвала да открадне баща им от тях. Такъв скандал стана, че прибраха господин Дънауей у дома. Сигурно ги е страх, че госпожа Адкок ще се опита да го съблазни. Аз лично смятам, че тази възможност отдавна си е отишла. Джинин рече, че той изгубил способностите си преди години и не може да стори зло и на муха… тъй че какво лошо има в малко целувки и прегръдки? Веста е съкрушена. Нямам представа какво ще направи сега. Едно ще ти кажа обаче, тук не можеш да си правиш каквото си поискаш.

— Май така излиза — отвърна Ивлин.

1 август 1945

Мъж пада в казан с лак

Ако не бях омъжена за него, нямаше да повярвам… половинката ми бил в железопътното депо и докато се мотаел около мястото, където боядисвали военните вагони, паднал във варел от 1100 литра, пълен с лак. Успял да се измъкне от него, но лакът изсъхнал толкова бързо, че Уилбър бил скован още преди да стъпи на земята и се наложи да викнем Опал у дома, за да изреже лака, от каквото е останало от косата му. Добре, че нямаме деца, тъй като едно ми е достатъчно.

Някой да препоръча бавачка за съпруг?

Всички сме изключително щастливи, че войната свърши. Боби Скрогинс се прибра вчера, а Томи Глас и Рей Лаймуей — миналия четвъртък. Ура!

Днес имам само добри новини. Нини Тредгуд намина преди малко и ми донесе четирилистна детелина. Каза, че с Албърт намерили три в предния двор. Благодаря, Нини!