Фани Флаг - Пържени зелени домати

Чуканчето се размърда неловко на стола.

— Казал си й да те пита пак, когато й пораснат цици. Вярно ли е?

Той не отговори.

— Вярно ли е?

— Лельо Иджи, просто се пошегувах.

— В такъв случай си извадил късмет, че не са ти разбили физиономията.

— Брат й стоеше до мен.

— И той заслужава да му сритат задника.

— Тя просто прави от мухата слон.

— От мухата слон ли? Имаш ли представа каква смелост е трябвала на горкото момиче да те покани на забавата, а ти да й кажеш подобно нещо пред всички момчета? Чуй ме сега, приятелю. С майка ти не сме те възпитали да се държиш като арогантен празноглав селянин. Ще ти е приятно ли някой да говори така на майка ти? Ами ако някое момиче ти бе казало да я потърсиш, когато ти порасне пишката?

Бузите на Чуканчето пламнаха.

— Не говори така, лельо Иджи.

— Напротив, така ще говоря. Няма да допусна да се държиш като простак. Едно е, ако не искаш да ходиш на забавата, но ти забранявам да говориш на Пеги или на което и да било друго момиче по този начин. Ясна ли съм?

— Да, госпожо.

— Искам още сега да отидеш у тях и да й се извиниш. И без увъртания. Разбра ли ме?

— Да, госпожо.

Той стана.

— Сядай, не съм приключила с теб!

Чу канчето въздъхна и се тръшна обратно на стола.

— Сега пък какво?

— Трябва да поговорим за още нещо. Искам да знам как вървят делата ти с момичетата.

Чуканчето се размърда неловко.

— Какво имаш предвид?

— Никога не съм се месила в личния ти живот. На седемнайсет години си и си почти мъж, но с майка ти се тревожим за теб.

— Защо?

— Мислехме си, че ще пораснеш и този период ще мине, но вече си твърде голям, за да се мотаеш само с момчета.

— Че какво им е на приятелите ми?

— Нищо, просто всички до един са момчета.

— И какво от това?

— Един куп момичета са луди по теб, а ти изобщо не им обръщаш внимание.

Мълчание.

— Държиш се като пълен кретен, когато някое от тях те заговори. Виждала съм те.

Чуканчето започна да чопли една дупка в мушамата.

— Гледай ме, когато ти говоря… братовчед ти Бъстър вече е женен и чака дете, а е само година по-голям от теб.

— Е, и?

— Ти досега дори не си водил момиче на кино, а всеки път, когато в училището има танцова забава, решаваш, че ще ходиш на лов.

— Обичам да ловувам.

— Аз също. Но животът не е само лов и спорт.

Чуканчето въздъхна отново и затвори очи.

— Не обичам да се занимавам с друго.

— Купих ти кола и я закарах на ремонт, защото си мислех, че би искал да заведеш Пеги някъде, но ти возиш само момчетата.

— Защо точно Пеги?

— Пеги или някоя друга… не искам да свършиш като Смоуки.

— Смоуки си е добре.

— Знам, че си е добре, но щеше да е още по-добре, ако имаше жена и семейство. Какво ще правиш, ако нещо се случи с мен или майка ти?

— Ще се оправя. Не съм глупав.

— Знам, че ще се оправиш, но искам да съм спокойна, че ще има кой да се грижи за теб. Преди да се усетиш, всички тези момичета ще се изпоженят. А и какво й е на Пеги?

— Нищо и няма.

— Знам, че я харесваш. Изпращаше й валентинки, преди да си навириш носа.

Мълчание.

— Има ли някоя друга, която харесваш?

— Не.

— Защо?

Чуканчето сгърчи лице и извика:

— ПРОСТО НЕ ХАРЕСВАМ НИКОЯ, И ТОЛКОВА! А СЕГА МЕ ОСТАВИ НА МИРА!

— Чуй ме, приятелче, може да си голяма работа на футболното игрище, но аз ти сменях пелените и ще те ритам до ада и обратно! Сега ми кажи какъв е проблемът.

Чуканчето не отговори.

— Какво има, синко?

— Не разбирам за какво говориш. Трябва да тръгвам.

— Сядай. Никъде няма да ходиш.

Той въздъхна и седна.

Иджи го попита спокойно:

— Чуканче, не харесваш ли момичета?

— Харесвам ги.

— Тогава защо не искаш да излизаш с тях?

— Ами, не съм сбъркан или нещо подобно, ако за това се тревожиш. Просто… — Младежът избърса потната си длан в панталоните.

— Хайде, кажи ми какво има, синко. С теб винаги успяваме да се разберем, след като поговорим.

— Знам. Просто не искам да говоря с никого за това.

— Знам, но аз искам да поговорим. А сега ми кажи какъв е проблемът.

— Ами, просто… боже! — Чуканчето замълча, после промърмори: — Ами… ами ако някоя от тях поиска да го направим…

— Имаш предвид, ако иска да правите секс ли?

Чуканчето кимна и заби поглед в пода.

— Тогава бих казала, че ще си късметлия, нали? Мисля, че би било комплимент.

Чуканчето обърса потта, събрала се над горната му устна.

— Синко, да нямаш някакъв физически проблем, нали се сещаш, да го вдигнеш? Защото ако е така, ще те заведем при доктора да те прегледа.