Фани Флаг - Пържени зелени домати

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

15 август 1986

Джинин, чернокожата сестра, която твърдеше, че е издръжлива като стомана, но всъщност не беше, каза, че е уморена. Днес караше двойна смяна и бе дошла в стаята й, за да поседне за минутка и да изпуши една цигара. Госпожа Отис бе на курса по занаяти, тъй че госпожа Тредгуд се зарадва на компанията.

— Сещаш ли се за онази жена, с която си говоря всяка неделя?

— Каква жена? — попита Джинин.

— Ивлин.

— Коя?

— Дребничката пълничка жена с прошарена коса. Ивлин… Ивлин Кауч… снахата на госпожа Кауч.

— А, да.

— Тя ми каза, че откакто един мъж я нарекъл с обидни имена пред супермаркета, намразила хората. Аз й рекох: „О, скъпа, не е хубаво да мразиш. Така само ще си отровиш живота. Хората са такива, каквито са, а негодникът винаги си остава негодник. Не мислиш ли, че ако имаха избор, нямаше да предпочетат да са различни? Със сигурност. Просто хората са слабохарактерни“.

Ивлин каза, че понякога дори започва да мрази съпруга си. Той само седял и не правел нищо, гледал футболни мачове, говорел по телефона и тя изпитвала много силно желание да го фрасне по главата с бейзболна бухалка без никаква причина. Горката Ивлин, мисли си, че е единствената, на която й минават лоши мисли през главата. Казах й, че това е напълно естествено и се случва на двойките след дълги години заедно.

Помня, че когато Клио за пръв път си сложи чене, много се гордееше с него. Но всеки път, когато ядеше, така тракаше, че ми лазеше по нервите и понякога се налагаше да стана от масата, за да не кажа нещо… а го обичах повече от всичко на света. Винаги има период, през който си лазите по нервите. И един ден — не знам дали ченето само спря да трака, или аз свикнах — но спря да ме дразни. Подобни неща стават и в най-добрите семейства.

Да вземем например Иджи и Рут. Не съм виждала двама души по-отдадени един на друг, но дори и те преминаха през период с дребни проблеми. Дори веднъж Рут дойде да живее временно при нас. Не каза каква е причината, а и аз не я питах, защото не ми влизаше в работата, но ми се струва, че бе, защото не й се нравеше Иджи да ходи долу при реката, където живееше Ева Бейтс. Според нея Ева подкокоросвала Иджи да пие прекалено много. Което си бе самата истина.

Но, както казах и на Ивлин, всеки си има своите странности. Горката Ивлин, тревожа се за нея. Тази менопауза така здраво я е ударила! Каза, че не само иска да удари Ед по главата, но напоследък си фантазира, че нощем излиза, облечена цялата в черно, и убива лоши хора с картечница. Представяш ли си?

Казах й: „Скъпа, гледаш прекалено много телевизия. Веднага да спреш да си мислиш такива работи! Освен това не е за нас да съдим другите. В Библията пише черно на бяло, че в Деня на Страшния съд Исус ще слезе с ангелите си, за да съди живи и мъртви“.

Ивлин ме попита кои са живите и кои мъртвите, но, убий ме, не можах да й кажа!

Река Уориър, Алабама

3 юни 1946

Сините лампички светеха, а гласовете на хората и гърмящият джубокс се чуваха чак отвъд реката. Иджи седеше по средата на помещението, пиеше бира „Синя лента“ и я прокарваше с още бира „Синя лента“. Тази вечер бе решила да не близва уиски, защото предишната вечер щеше да й държи влага дълго време.

Приятелката й Ева танцуваше с няколко момчета, които трябваше в момента да са на среща на Клуба на лосовете в Гейт Сити. Когато мина покрай Иджи, Ева я изгледа:

— Мили боже, какво ти става? Приличаш на гущер с махмурлук!

— Рут се изнесе от къщи — отвърна Иджи.

— Моля? — попита вече сериозно Ева.

— Изнесе се. Отиде при Клио и Нини.

Ева седна.

— Боже, Иджи, защо?

— Сърдита ми е.

— Това е ясно, но за какво?

— Излъгах я.

— О-хо. Какво й каза?

— Казах й, че отивам в Атланта на гости на сестра си Леона и Джон.

— И не отиде ли?

— Не.

— А къде отиде?

— В гората.

— С кого?

— Сама. Просто исках да остана сама за малко.

— Защо не й обясни това?

— Не знам. Май малко се изнервих, че все трябва да казвам къде съм. Не знам. Започвах да се чувствам като в капан, исках да се махна за известно време. И я излъгах. Какво толкова? Грейди лъже Гладис. Джак лъже Мозел.

— Да, но ти не си Грейди или Джак, скъпа… а Рут не е Гладис или Мозел. Боже, момиче, не искам да те гледам така. Не помниш ли как побесняваше преди тя да се върне?