Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Но това е племенницата ми.

Докато се опита да обясни, пазачът вече бе извил ръката зад гърба и го влачеше към задната врата.

Продавачката успокои Клариса.

— Няма нищо, миличка, този негър е или пиян, или луд.

Няколкото други клиентки, събрали се около тях, също заговориха съчувствено.

— Поредният пиян негър… Виждате ли какво става, като се държим любезно с тях?

Артис, който издра коленете и дланите си, след като го изхвърлиха на асфалтираната уличка зад магазина, се качи на трамвая и отиде в задната част зад дървената табела с надпис „Чернокожи“. Седна и се зачуди дали в крайна сметка наистина не се е припознал.

Години по-късно, когато вече бе омъжена и имаше деца, Клариса влезе в кафене „Бритлинг“, където Артис работеше като сервитьор, и му даде бакшиш от четвърт долар. Не го позна, и той също не я позна.

10 август 1954

Безброй неволи

Или остарявам, или полудявам… половинката ми Уилбър се прибира три дни поред с главоболие… а има ли по-лошо нещо от мъж, дето нещо малко го е заболяло? Явно затова ние жените раждаме…

На мен лично вече ми е много трудно да чета вестника и затова вчера сутринта отидох в Бирмингам, за да прегледат очите. И какво се оказа? Оказа се, че аз си слагала очилата на Уилбър, а той моите. Следващия път ще си вземем рамки в различни цветове.

Чувствам се сравнително добре.

Чух, че онзи ден във фризьорския салон на Опал избухнал пожар и Биди Луиз Отис, която седяла под каската за къдрене, се развикала паникьосано, защото си помислила, че гори главата й. Оказало се обаче, пламнала отрязана коса в кошчето за боклук. Палавото птиче, помощничката на Опал, угасила огъня и всичко се оправило.

Не забравяйте да гласувате. Грейди Килгор няма опоненти, но му е приятно да получава гласове, тъй че отидете до урната.

Между другото отново писаха за Джаспър Пийви във вестник „Железопътни новини“ и Големия Джордж и Онзел сигурно са страшно горди.

Дот Уиймс

П.П. Клубът на киселата краставичка проведе ежегодния си комедиен концерт и както обикновено се скъсахме от смях. Половинката отново изпя „Червени платна по залез“. Съжалявам, но не мога да го накарам да научи някоя нова песен.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

14 септември 1986

Докато Ивлин и госпожа Тредгуд се разхождаха в градината зад старческия дом, ято канадски гъски прелетя с весело крякане в есенното небе.

— О, Ивлин, не ти ли се иска да можеш да отлетиш с тях? Накъде ли отиват?

— Във Флорида. А може би и в Куба.

— Мислиш ли?

— Да, най-вероятно.

— Нямам нищо против да отида във Флорида, но хич не ми се и стъпва в Куба. Смоуки разправяше, че е приятел с гъските, и когато го питахме накъде би отлетял той, отвръщаше: „Просто ще ги следвам“.

Проследиха с поглед птиците, докато те не изчезнаха, и продължиха разходката си.

— Ти обичаш ли патици?

— Ами да, хубави са.

— Аз ги обожавам. Винаги съм имала слабост към пернатите.

— Моля?

— Към пернатите. Нали се сещаш… кокошки, пилета, петли, всякакви птици.

— Аха.

— С Клио пиехме кафе на верандата всяка сутрин, гледах изгрева и слушахме птиците… винаги пиехме по три-четири чаши от кафе „Нервен диамант“ и закусвахме препечени филийки с конфитюр от праскови или зелени чушки… и си говорехме, той говореше, а аз го слушах. Около къщата имаше толкова много прекрасни птички: червени кардинали, червеношийки гълъби… сега няма толкова много птици, както едно време.

— Един ден Клио, тъкмо излизаше, посочи телефонни жици, където бяха накацали косове, и каза: „Внимавай как говориш по телефона, Нини, защото те подслушват. Чуват с краката си“. — Госпожа Тредгуд погледна Ивлин. — Как мислиш вярно ли е?

— Сигурна съм, че просто се е шегувал, госпожо Тредгуд.

— Е, може и така да е било, но винаги, когато трябваше да кажа нещо тайно, поглеждах през вратата, за да съм сигурна, че не са накацали по жицата. Клио не биваше да ми казва такова нещо, след като знаеше колко обичам да бъбря по телефона. Говорех с целия град.

— По едно време в Уисъл Стоп живееха цели двеста и петдесет души. Но след като спряха повечето влакове, хората отлетяха като птички — заминаха за Бирмингам и разни други места и повече не се върнаха. — Тя се замисли за миг. — На мястото на кафенето направиха „Макдоналдс“, а надолу по пътя вдигнаха голям супермаркет, в който госпожа Отис обичаше да ходи, защото приемаха купони. Но аз все не намирах каквото ми трябва там, а и от лампите ме боляха очите, та ходех до Траутвил в бакалията на Оси, за да си пазарувам.