Фани Флаг - Пържени зелени домати

Пеги, която до този момент бе повярвала на историята, възкликна:

— О, Иджи, будалкаш ме!

Чуканчето се зарадва, когато банкетът приключи и си тръгва. Тъй като предишната година бе героят на футболния отбор, около него се бяха скупчили момчета, които го зяпаха ококорено, и момичета, които се кискаха и пискаха, щом ги поздравеше или всъщност щом направеше каквото и да било. Той спря колата пред къщата на Пеги и се канеше да слезе, да й отвори, когато тя свали очилата си, наведе се към него, гледна го с големите си кафяви като на Сюзан Хейуърд очи и каза:

— Лека нощ.

Чуканчето се взря в очите й и осъзна, че ги вижда истински пръв път: кадифени езера, в които можеше да се гмурне. Лицето й бе на по-малко от сантиметър от неговото, а уханието на парфюма й „Уайт Шолдърс“ бе опияняващо. В този миг Пеги бе Рита Хейуърт в „Гилда“, не, Лана Търнър в „Пощальонът винаги звъни два пъти“. И когато я целуна, изпита страст, както не бе подозирал, че съществува.

През онова лято синият костюм влезе в редовна употреба, а през есента стигна чак до Кълъмбъс, Джорджия, когато двамата отидоха в местния съд, за да се оженят. Единственото, което каза Иджи, беше: „Нали ти казах“.

След това единственото, което трябваше да направи Пеги, за да го омае, бе да си свали очилата и да го погледне.

24 май 1949

Средната и висша класа на чернокожите в Бирмингам бе във вихъра си и „Слагатун Нюз“ не страдаше от липса на работа, тъй като отразяваше какво се случва в над сто светски клуба; колкото по-светла бе кожата, толкова по-престижен бе клубът.

Госпожа Бланш Пийви, съпругата на Джаспър, която бе със също толкова светла кожа, колкото съпруга си, тъкмо бе избрана за председател на Светски и благотворителен клуб „Роял Саксън“ — организация, чиито членове бяха толкова светли, че снимката им по погрешка се бе озовала в един от вестниците за бели.

Джаспър бе избран за заместник-канцлер на престижния орден на Рицарите на Пития, тъй че напълно закономерно най-голямата му дъщеря, Клариса, бе избрана за водеща дебютантка и щеше да бъде представена пред Коалицията на карамфилите.

Заради червеникаворусата й мека като коприна коса, румените й като праскова страни и зелените очи всички я смятаха за най-желаната дама за дебютантския бал.

В деня на бала Клариса отиде до центъра, за да си купи специален парфюм за събитието. Качи се до втория етаж с асансьора за бели, както бе правила в няколкото случая, когато бе и ходила в центъра сама, макар да знаеше, че другите членове на расата й се возят с товарния.

Клариса бе наясно, че майка й и баща й ще я убият, ако разбере, че е в центъра и се прави на бяла, макар да я насърчаваха да общува само със светли чернокожи. На нея обаче й бе писнало останалите черни в товарния асансьор да я зяпат, а и бързаше. Красивата жена с морскосиня вълнена рокля зад щанда бе изключително любезна и внимателна.

— Пробвали ли сте „Уайт Шолдърс“?

— Не, госпожо, не съм.

Жената се наведе и извади изпод стъклото на щанда шишенцето за проби.

— Помиришете го. „Шалимар“ също е много предпочитан, но за момиче със светла кожа като вашата ще е твърде тежък. Клариса нанесе от парфюма върху китката си и помириса.

— О, прекрасен е! Колко струва?

— Не е скъп. Осем унции струват два долара и деветдесет и осем цента. Би трябвало да ви стигне поне за половин година.

— Ще го взема.

Жената остана доволна.

— Мисля, че много ви подхожда. В брой ли ще платите, или с чек?

— В брой.

Жената взе парите и отиде да опакова парфюма.

Един чернокож мъж с карирано палто и шапка гледаше Клариса. Спомни си за една снимка от вестника и отиде при нея.

— Извинявай, ти не си ли дъщеричката на Джаспър?

Клариса се ужаси и се направи, че не го е чула.

— Аз съм чичо ти Артис. Братът на баща ти.

Артис, който бе обърнал няколко чашки и не знаеше, че Клариса се прави на бяла, сложи ръка на лакътя й.

— Аз съм чичо ти Артис, миличка. Не ме ли позна?

Жената се върна с опакования парфюм, видя Артис и се разпищя:

— Пусни я! — Изтича при Клариса и я прегърна. — Не я докосвай! Хари! Хари!!!

Управителят пристигна тичешком.

— Какво става?

Продавачката, все още обгърнала покровителствено ръце около Клариса, извика така, че да чуе целият етаж:

— Този негър докосваше клиентката ми! Пипаше я! Видях!

Хари извика:

— Охрана! — И изгледа Артис с присвити очи.

— Докосна ли бялата жена, момче?

Артис се смая.