Фани Флаг - Пържени зелени домати

Но дори след като разпоредителят с карамфил на ревера й се усмихна, пожела й „Добро утро“ и я поведе по пътеката между скамейките, Ивлин още трепереше. Сърцето й биеше бясно чак докато не седна, а коленете й за малко да се подкосят. Бе се надявала да седне по-назад, но я заведоха към средните редове.

Само след няколко секунди Ивлин се изпоти цялата и се задъха. Няколко души я гледаха. Две деца се обърнаха на местата си и я зяпнаха; тя им се усмихна, а те отвърнаха на усмивката. Ивлин реши просто да си тръгне, когато един мъж и една жена седнаха на нейната скамейка и Ивлин се озова заклещена по средата, както обикновено. За пръв път в живота си бе заобиколена изцяло от чернокожи.

Тя бе коремът на змия, сметановата торта, неоцветената картинка в детска книжка, светлото цвете в пъстра градина.

Младата жена до нея бе ослепително красива и облечена с дрехи, каквито Ивлин бе виждала само в списанията. С перленосивата си рокля, обувки и чанта от змийска кожа можеше да е манекенка от Ню Йорк. Когато огледа църквата, Ивлин осъзна, че досега никога не е виждала толкова добре облечени хора на едно място. Мъжете още я притесняваха малко — панталоните им й се струваха твърде тесни, — тъй че съсредоточи вниманието си върху жените.

Но пък на тях винаги им се бе възхищавала за силата и състраданието. Бе се чудила как успяват да обичат и да се грижат за децата на белите и за стари бели жени и мъже с такава нежност и внимание. Тя самата не би била способна на това.

Гледаше как се поздравяват, колко добре се чувстват в кожата си, как се движат с вродена елегантност, дори по-пълните. Не би искала някоя от тези жени да й се ядоса, но много би харесало да види как някой се осмелява да нарече някоя от тя дебела крава.

Осъзна, че през целия си живот е виждала чернокожите, и не ги е забелязвала наистина. Тези жени бяха красиви: стройни момичета с кафява кожа и скули като на египетски царици едри, великолепни едрогърди жени.

Представи си всички онези хора от миналото, които са се опитвали да изглеждат като бели; сигурно сега се смееха от гробовете си на младите бели певци от средната класа, които се опитваха да се правят на черни, и на белите момичета, които си правеха тънки плитчици и афропрически. Нещата се бяха обърнали…

Започна да се отпуска, чувстваше се малко по-спокойна. Някак си бе очаквала отвътре църквата да изглежда различно. Докато се оглеждаше, установи, че интериорът е като на всяка от десетките църкви за бели в Бирмингам; и тогава изведнъж органът засвири и хорът от 250 души, облечени с яркочервени роби, запя с мощ и сила, които за малко да я съборят от пейката:

След песента, когато всички седнаха, отец Портър — огромен мъж с глас, изпълващ залата — стана и подхвана проповед, озаглавена „Радостта да обичаш Бог“. И радостта му наистина отекна из цялата църква. Докато говореше, той отмяташе голямата си глава назад, викаше и се смееше от щастие. А миряните и органът му отговаряха също толкова искрено.

Ивлин бе грешала: тук не беше като в църквите на белите, проповедите не бяха сухи и безкръвни, каквито бе свикнала да чува.

Възторгът на проповедника от Бог бе заразителен и плъзна из залата като пожар. Той ги уверяваше с удивителен авторитет, че Бог не е отмъстителен, а е добър… любящ… прощаващ… и носи радост. Започна да танцува и да пее проповедта си, гласът му се извисяваше до тавана, по сияещото му лице блещукаха капки пот и той от време на време ги избърсваше с бялата носна кърпа в дясната си ръка.

Цялата църква отговаряше на напевните му реплики:

— Няма да познаеш радост, ако не обичаш ближния си…

— Тъй е, отче.

— Обичай врага си…

— Да, отче.

— Забрави за старите вражди…

— Ще забравим, отче…

— Освободи се от дявола, от завистта…

— Да, отче…

— Бог прощава…

— Прощава…

— Защо да не простиш и ти?

— Ще простим, отче.

— Човешко е да се греши, божествено е да простиш…

— Тъй е, отче.

— Няма възкресение за телата, разяждани от грях…

— Няма, отче.

— Но Бог ще ви въздигне…

— Да, ще ни въздигне.

— О! Бог е добър…

— Тъй е, отче.

— Колко добър е нашият Бог…

— Добър е, отче.

— Какъв приятел ни е Исус…

— Приятел ни е, отче.