Фани Флаг - Пържени зелени домати

А тази нощ пътуваше с експреса „Сребърната комета“, тънък и аеродинамичен като сребърна тръба… от Ню Орлиънс за Ню Йорк и обратно, един от последните влакове, пътуващ по толкова дълъг маршрут. Бе скърбил за всички експреси, един по един, спрени от движение и оставени да ръждясват в някое депо като стари линеещи аристократи; реликви от отдавна отминали времена. А тази нощ и Джаспър се чувстваше като старите влакове — остарели, спрени от движение, с отминала слава, безполезни.

Вчера например чу как внук му Мохамед Абдул Пийви казва на майка си, че не иска да ходи никъде с дядо си, защото се срамувал от начина, по който се кланял на белите, и от държането му в църквата, където още пеел онези стари пиянски госпъл песни.

Джаспър съзнаваше, че времето му е отминало също като на старите му приятели, ръждясващи по железопътните депа. Искаше му се нещата да стоят различно; бе живял по единствения начин, който знаеше. Но се бе преборил в живота.

Второ авеню №411, Бирмингам, Алабама

23 декември 1965

Смоуки бе срещу затворената гара на железопътна компания „Ел&Ен“ в хотелска стая, която може и да е била модерна преди трийсет и пет години, но сега се състоеше само от легло, стол и четирийсет и петватова крушка, увиснала на гол кабел. В стаята цареше непрогледна тъмнина, с изключение на жълтеникавата светлина, процеждаща се през прозорчето на високата, покрита с безброй пластове кафява боя врата.

Смоуки Самотника седеше сам, пушеше, гледаше през прозореца към студената мокра улица и си спомняше за времената, когато около луната блещукаха звезди и всички реки и уискито бяха сладки. Когато можеше да вдиша чист въздух, без да си изкашля дробовете. Когато Иджи, Рут и Чуканчето живееха в задната стая на кафенето и всички влакове още пътуваха. Онези неповторими времена, които бяха само на миг разстояние… в спомените му.

Спомените още съществуваха и тази вечер той седеше и ги търсеше, както винаги, протягаше се към лунните лъчи. От време на време улавяше някой от тях и го яхваше, сякаш е вълшебен. В главата му се въртеше стара песен:

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

22 септември 1986

Когато Ивлин Кауч влезе в салона, госпожа Тредгуд спеше и истинската й възраст й личеше като никога. Ивлин осъзна колко стара е всъщност приятелката й и се уплаши. Разтърси я за рамото.

— Госпожо Тредгуд!

Старицата отвори очи, приглади коса и каза:

— А, Ивлин. Отдавна ли дойде?

— Не, тъкмо влизам.

— Не ми позволявай да проспя деня за свиждания. Обещаваш ли?

Ивлин седна и й подаде картонена чиния със сандвич с кюфте на скара и парче лимонов пай, вилица и салфетка.

— О, Ивлин! — Госпожа Тредгуд изправи гръб. — Откъде ги взе? От кафенето ли?

— Не. Направих ги специално за вас.

— Нима? Бог да те поживи!

Ивлин бе забелязала, че през последните два месеца приятелката й все повече бърка миналото и настоящето и че понякога я нарича Клио. Госпожа Тредгуд често се усещаше и се засмиваше, но напоследък това ставаше все по-рядко.

— Извинявай, че бях задрямала. Но не съм единствената — всички тук са много уморени.

— Не можете да спите нощем ли?

— Миличка, никой не мигва от седмици. Веста Адкок се е захванала със среднощни телефонни разговори. Обажда се на всички — от президента до кмета. По-миналата нощ звъня на английската кралица, за да се оплаква от нещо. Наежва се като стара котка и не млъква цяла нощ.

— Но защо не затваря вратата?

— Затваря я.

— Не й ли взеха телефона от стаята?

— Миличка, отдавна го взеха, но тя продължава да се обажда.

— Боже! Да не е… полудяла?

— Нека го кажем така — рече госпожа Тредгуд любезно. — Тя е на този свят, но не живее в него.

— Да. Мисля, че разбирам.

— Скъпа, много бих искала да пийна нещо студено с пая. Би ли ми донесла напитка? Бих отишла сама, но вече не виждам и не мога да намеря процепа за монетата.

— Разбира се. Извинявайте, трябваше да ви попитам.

— Ето ти петаче.

— Госпожо Тредгуд, стига глупости. Позволете ми да ви почерпя. За мен е удоволствие.

— Не, Ивлин. Вземи монетата… не искам да си пилееш парите заради мен — настоя старицата. — Няма да го изпия, ако не ми позволиш аз да платя.