Фани Флаг - Пържени зелени домати

— И да сте кръстени, обрязани, съживени и лъснати, нищо няма да значи, ако не сте добри…

— Тъй е, отче.

— Благодаря ти, Боже! Благодаря, Всевишни! Днес почитаме името Ти и Ти благодарим! Алилуя! Алилуя!

Накрая цялата църква избухна в дружни „Амин!“ и „Алилуя!“, а хорът отново запя, докато цялата зала не запулсира:

— Обля ли се с кръвта… с пречистващата кръв на жертвения агнец… о, кажете ми, деца добри… пречистихте ли се в кръвта…

Ивлин не бе набожна, но през този ден се извиси над страховете, които я приковаваха към земята.

Усети как сърцето й се отваря и се изпълва с чудото на живота.

Душата й се извиси над олтара, където бял Исус, блед и изпит, с венец от тръни, я гледаше от разпятието и й казваше: „Прости им, чадо, те не знаят какво вършат…“

Госпожа Тредгуд бе права. Ивлин бе споделила мъките си Бог и Той я бе освободил от тях.

Пое си дълбоко дъх и непосилното бреме на гнева и омразата се изпари и отнесе и Тоуанда със себе си. Ивлин бе свободна! И в този миг тя прости на момчето от супермаркета, лекаря на майка си и на момичетата на паркинга… и прости на себе си. Чувстваше се свободна. Свободна като събралите в църквата хора, които бяха понесли безброй страдания, но не бяха позволили омразата и страхът да убият обичта.

В този миг отец Портър призова всички да стиснат ръцете на съседите си. Красивата млада жена до нея й стисна ръка и каза „Бог да ви благослови“. Ивлин също стисна ръката й и отвърна „Благодаря. Много ви благодаря“.

На излизане от църквата се обърна и погледна назад за последно. Може би днес бе дошла тук с надеждата да разбере какво е да си чернокож. Сега обаче осъзна, че никога няма да го проумее, както приятелите й от храма нямаше никога да разберат какво е да си бял. Знаеше, че повече няма да се върне тук. Това бе техният храм. Но за пръв път в живота си изпитваше радост. Истинска радост. Радостта, която бе видяла в очите на госпожа Тредгуд, но която не бе разпознала в онзи момент. Съзнаваше, че е възможно никога повече да не изпита това чувство. Но го бе изпитала поне веднъж и нямаше да го забрави до края на живота си. Щеше да е прекрасно, ако можеше да каже на всички в църквата колко много означава днешният ден за нея.

Щеше да е прекрасно и ако знаеше, че младата жена, чиято ръка стисна, бе най-голямата дъщеря на Джаспър Пийви, железопътния стюард, който също като нея бе се преборил в живота.

1 юни 1950

Служител на месеца в железниците

„Единствената му цел е хората да са доволни и да направи пътуването им по-приятно. Моля, обърнете внимание на този забележителен служител на железниците, когато потупвате по гърба Железничаря на месеца“.

Така пътникът от експрес „Сребърен полумесец“ Сесил Лейни описва стюарда Джаспър К. Пийви.

Приветливият стюард получава похвали откакто започва да работи в железниците на седемнайсетгодишна възраст като носач на гарата в Бирмингам, Алабама. Оттогава е минал през длъжностите на готвач, товарач, портиер на гарата, сервитьор във вагон-ресторанта, стюард във втора класа и е повишен в стюард на спалните вагони през 1935 г. През 1947 г. е избран за председател на бирмингамския клон на Братството на стюардите на спални вагони.

Господин Дейни сподели още: „Дребните жестове на Джаспър започват в мига, в който пътникът се качи във влака. Той се уверява, че багажът на всички пътници е натоварен и обезопасен, и през цялото време се грижи за дребните неща, които правят пътуването по-удобно, винаги с широка усмивка и весел смях.

Малко преди пристигането на дадена гара той винаги обявява: «След пет минути пристигаме в… Ако имате нужда от помощ с багажа, с радост ще се отзова».

За нас той е доверен приятел, грижлив домакин, бдителен пазител, източник на утеха и грижа. Той наглежда децата и помага на изнервените майки; винаги е учтив и полезен, за което пътниците са му дълбоко признателни. Рядко се среща такъв човек в наши дни“.

Джаспър е помощник-пастор в Баптистката църква на Шестнайсета улица в Бирмингам и е баща на четири дъщери, две от които са учителки, една учи за медицинска сестра, а най-малката ще следва музика в Ню Йорк.

Поздравяваме Джаспър К. Пийви с избирането му за Железничар служител на месеца.

27 август 1955

Закриват железопътното депо

Всички бяхме много натъжени да научим, че закриват железопътното депо. Сега, след като спряха повечето влакове, много от старите ни приятели се местят в други градове. Можем само да се надяваме, че отново ще пуснат влаковете. Струва ми се нередно през града да минават толкова малко композиции.