Фани Флаг - Пържени зелени домати

Накрая Ивлин взе петте цента и купи с тях безалкохолното от седемдесет и пет цента, както обикновено.

— Благодаря ти, скъпа… Ивлин, казвала ли съм ти, че мразя брюкселско зеле?

— Не. Защо не го обичате?

— Не знам. Просто не ми харесва. Но обожавам всички останали зеленчуци. Не и ако са замразени или от консерва обаче. Обичам сладка царевица, зелен боб, и стар бял боб също, и пържени зелени домати…

— Знаете ли, че доматът всъщност е плод? — попита Ивлин.

— Наистина ли? — изненада се госпожа Тредгуд.

— Да.

Старицата се ококори.

— О, не! А аз цял живот да си мисля, че са зеленчуци… поне така ги предлагат навсякъде. Наистина ли са плодове?

— Да.

— Сигурна ли си?

— О, да. Помня го от часовете по селскостопанска икономика.

— Не искам и да си помислям, така че ще се правя, че не съм чула тази информация. Но брюкселското зеле е зеленчук, нали?

— О, да.

— Добре. Олекна ми… А зеленият боб? Не ми казвай, че и е плод.

— Не, зеленчук е.

— Добре. — Госпожа Тредгуд изяде последното парче пай, спомни си нещо и се усмихна.

— Ивлин, нощес сънувах чуден сън. Изглеждаше толкова истински. Сънувах, че мама и татко Тредгуд стоят на верандата и ми махат да отида при тях… и тогава излязоха Клио и Албърт и всички останали от семейство Тредгуд и започнаха да ме викат и тях. Така ми се искаше да отида, но не можах. Казах им, че сега не мога, не и преди госпожа Отис да се подобри, а мама отвърна със сладкия си глас: „Побързай, Нини, защото всички чакаме“.

Обърна се към Ивлин.

— Понякога нямам търпение да ида на небето. Първото, което ще направя, е да потърся Бил Железничаря — така и не разбраха кой е. Той несъмнено е чернокож, но съм сигурна, че ще е в рая. Мислиш ли, че ще е там, Ивлин?

— Сигурна съм.

— Ако някой заслужава да е в рая, то това е той… просто се надявам да го позная, когато го видя.

Уисъл Стоп, Алабама

3 февруари 1939

Кафенето бе пълно с железничари, дошли да обядват, тъй че Грейди Килгор отиде в кухнята и се провикна:

— Сипси, ще ми дадеш ли порция пържени зелени домати и студен чай? Бързам.

Сипси му подаде една чиния и Грейди се върна в салона.

През 1939 Бил Железничаря нападаше влаковете за пета поредна зима. Когато Килгор мина покрай Чарли Фаулър, инженер от „Южни железници“, той му каза:

— Хей, Грейди, чух, че Бил пак ограбил влак нощеска. Няма ли да го хванете най-накрая, смотаняци такива?

Всички се разсмяха, а Грейди седна на бара, за да се нахрани, и каза:

— Смейте се колкото си искате, момчета, но положението изобщо не е смешно. С този влак стават общо пет, които този кучи син ограбва за последните две седмици.

— Ама тоя черньо здравата ви разиграва, а? — изкиска се Джак Бътс.

Уилбър Уиймс до него се усмихна и задъвка клечката си за зъби.

— Чух, че разхвърлял цял вагон консерви от тук до Анистън и негрите ги прибрали още преди изгрев-слънце.

— Вярно е, и не е само това — отвърна Грейди. — Този черен негодник изхвърлил и седемнайсет пушени бута, държавна собственост, от проклетия влак посред бял ден.

Сипси се изкикоти, докато му поднасяше студения чай.

Грейди се пресегна към захарницата.

— Изобщо не е смешно, Сипси. От Чикаго са пратили държавен инспектор да ми диша във врата. Сега трябва да отида да го посрещна в Бирмингам. По дяволите, вече сложихме шестима души допълнително в депото. Заради този кучи син накрая ще ме уволнят.

— Доколкото чувам, никой не може да проумее как се качва във вагоните и откъде знае в кои точно е храната — рече Джак. — Нито пък как слиза, преди да го хванат.

— Грейди, разправят, че нямате и една улика — добави Уилбър.

— Ами, Арт Бевинс за малко да го сгащи една нощ преди Гейт Сити. Изпуснал го за две минути, тъй че дните му са преброени… помнете ми думата.

В този миг влезе Иджи.

— Хей, Грейди, да пратя ли Чуканчето да ви помогне? Може би той ще успее да го хване.

— Иджи, затваряй си устата и ми донеси още домати — отвърна Грейди и й подаде чинията си.

Рут — стоеше зад тезгяха и броеше рестото на Уилбър — каза:

— Грейди, не виждам какво толкова е направил този човек. Горките чернокожи почти измират от глад и ако не беше той да им хвърля въглища, щяха да умрат от студ.

— Съгласен съм до известна степен, Рут. Никой не го е грижа за няколко консерви с боб от време на време или някой и друг чувал въглища. Но това излиза извън всякакъв контрол. Железопътната компания вече е сложила дванайсет души допълнително на пост от тук до границата на щата, а аз работя двойни нощни смени.