Фани Флаг - Пържени зелени домати

Пеги поклати глава.

— Представяте ли си?

Норма подаде глава от кухнята.

— Татко, я им разкажи за сомовете, които си ловил в река Уориър.

Лицето на Чуканчето грейна.

— Няма да повярвате колко бяха големи. Един ден валеше и една риба захапа така здраво, че ме повлече от брега и за малко да ме катурне във водата. Имаше гръмотевици, а аз се борех за живота си, но след четири часа успях да издърпам един огромен сом, трябва да тежеше десет килограма и беше ей толкова.

Чуканчето разпери едната си ръка.

Кльощавият бъдещ мануален терапевт седеше с глуповата физиономия и сериозно се опитваше да разбере колко дълга е рибата.

Линда възкликна сърдито:

— О, дядо!

Норма само се изкикоти от кухнята.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

28 септември 1986

Днес похапваха най-различни неща: картофен чипс с кока-кола, а за десерт — поръчан отново от госпожа Тредгуд — бисквити със смокинов пълнеж. Тя каза на Ивлин, че госпожа Отис ядяла по три от тези на ден през последните трийсет години, за редовен стомах.

— Аз лично ги ям, защото ми харесват на вкус. Но ще ти кажа какво много обичам да ям. Когато си бях у дома и не ми се готвеше, отивах до магазина на Оси и си взимах пакет от онези кафяви хлебчета, заливах ги със захарен сироп и това вечерях.

— А аз, госпожо Тредгуд, обичам от онези замразените меденки.

— Замразени меденки ли?

— Да. Подобни са на кифлите с канела.

— О, обожавам кифли с канела. Ще донесеш ли някой път?

— Добре.

— Да знаеш, Ивлин, много съм доволна, че спря онази диета. Суровата храна ще те убие. Не исках да ти го казвам преди, но госпожа Адкок за малко да умре от една такава диета. Ядеше толкова сурови плодове и зеленчуци, че накрая я вкараха в болница със силни болки в стомаха и се наложи да я разрежат, за да установят какво й е. Тя рече, че докато лекарят оглеждал вътрешностите й, взел черния дроб да го види по-отблизо и го пуснал на земята, а той подскочил четири пъти на пода, преди да го хванат. Госпожа Адкок твърди, че след този случай страда от ужасни болки в гърба.

— Госпожо Тредгуд, нали не вярвате на тази история?

— Ами тя така каза онзи ден на вечеря.

— Скъпа, измисляла си е. Черният дроб е прикрепен в тялото.

— Може да го е объркала с бъбрека или някой друг орган, но на твое място повече не бих яла само сурови храни.

— Добре, щом казвате. — Ивлин схруска един чипс. — Госпожо Тредгуд, все се каня да ви питам нещо. Не споменахте ли веднъж, че хората си мислели, че Иджи убила някакъв човек, или само съм си въобразила?

— О, не, скъпа, много хора си мислеха, че го е извършила тя. Да, особено когато я съдиха за предумишлено убийство заедно с Големия Джордж в Джорджия…

Ивлин се стъписа.

— Наистина ли?

— Не съм ли ти разказвала?

— Не.

— Ужасна работа! Никога няма да забравя онази сутрин. Докато миех чиниите и слушах сутрешното предаване по радиото, Грейди Килгор дойде да търси Клио. Изглеждаше така все едно някой е умрял. Каза: „Клио, по-скоро ще си отрежа дясната ръка, отколкото да направя онова, което ще направя, но трябва да арестувам Иджи и Големия Джордж и искам да дойдеш с мен“. Иджи му беше първа приятелка и му беше страшно тежко, нали разбираш. Каза на Клио, че би си подал оставката, но че ако някой непознат арестува Иджи, ще е още по-страшно. Клио го попита какво е направила, а Грейди отвърна, че двамата с Големия Джордж са заподозрени в убийството на Франк Бенет през трийсета година. А аз дори не знаех, че е мъртъв или изчезнал или каквото там беше.

— Защо са решили, че са го убили Иджи и Големия Джордж? — попита Ивлин.

— Изглежда, един-два пъти Иджи и Джордж го били заплашили, че ще го убият, и полицията в Джорджия имаше свидетели, тъй че когато намериха пикапа му, трябваше да ги арестуват…

— Какъв пикап?

— Пикапът на Франк Бенет. Претърсваха реката за някакъв удавник, намериха пикапа недалеч от клуба на Ева Бейтс и така разбраха, че със сигурност е идвал в района на Уисъл Стоп през трийсета. Грейди побесня, че някой проклет тъпак е бил достатъчно глупав да се обади в Джорджия и да им даде регистрационния номер… Рут бе починала преди осем години, а Чуканчето и Пеги вече бяха женени и се бяха преместили в Атланта, та трябва да е било към петдесет и пета — петдесет и шеста. И значи на следващия ден Грейди закара Иджи и Големия Джордж в Джорджия, а Сипси отиде с тях; никой не успя да я раздума. Иджи обаче не даде никой да я придружи и ние всички трябваше да останем у дома и да чакаме. — Госпожа Тредгуд помълча малко. — Грейди се опитваше да запази случилото се в тайна. И да имаше в града хора, които знаеха, не говореха за това… Дот Уиймс знаеше, но не написа нищо във вестника… През седмицата на процеса с Албърт отидохме в Траутвил при Онзел, която умираше от страх, защото ако признаеха Големия Джордж за виновен, щяха да го качат на електрическия стол като господин Пинто.