Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Всъщност ние толкова ценим сестра Тредгуд, че цялото паство дойде с автобуса, за да свидетелства в нейна защита.

При тези думи вратите на съдебната зала се отвориха и вътре се изсипа най-чудатата компания, събирала се някога на едно място: Смоуки Самотника, Джими Харис Тъпака, Ал Бездънния търбух, Уили Глигана и така нататък и така нататък… всички току-що подстригани във фризьорския салон на Опал и облечени с дрехи назаем… само част от многобройните бездомници, които Иджи и Рут бяха хранили през годините и които Смоуки бе успял да събере за толкова кратко време.

Един по един те заемаха мястото си на банката и даваха показания, като си спомняха с големи подробности събора през декември 1930 година. И накрая, но не на последно място, влезе Ева Бейтс с шапка с цветя и дамска чанта. Зае мястото си и за малко да просълзи съдебните заседатели, докато си спомняше как сестра Тредгуд се навела към нея по време на проповедта и споделила, че усетила Бог в сърцето си чрез вдъхновените думи на отец Скрогинс, който разказвал за дяволската вреда от алкохола и плътската страст.

Дребният мършав съдия с врат тънък колкото ръка дори не си направи труда да попита съдебните заседатели каква е присъдата им. Удари с чукчето и каза на прокурора:

— Пърси, струва ми се, че обвинението няма никакви доказателства по случая. Първо на първо, не е открит труп. Второ, чухме клетвените показания на свидетели, които никой няма да оспори. С нищо не разполагаме. Според мен Франк Бенет се е напил, паднал е с колата си в реката и рибите отдавна са го изяли. Аз казвам, че случаят е смърт поради злополука, няма доказателства, които да сочат противното.

Удари пак с чукчето и заяви:

— Делото е приключено.

Сипси направи няколко танцови стъпки на балкона, а Грейди въздъхна облекчено.

Съдията, Негова чест Къртис Смути, знаеше много добре, че по средата на декември не се провеждат никакви църковни събори. А от мястото си бе видял, че в кожената подвързия, върху която се бе заклел свещеникът, няма библия. Да не говорим, че рядко бе виждал толкова измита и сресана сбирщина съмнителни типове. А и освен това дъщерята на съдията бе починала преждевременно преди две седмици, след като бе живяла като куче в покрайнините на града заради Франк Бенет; тъй че хич не му дремеше кой е убил кучия син.

След като всичко приключи, отец Скрогинс отиде при Иджи и й стисна ръка.

— Ще се видим в църквата в неделя, сестро Тредгуд — каза й, намигна й и излезе.

Синът му Боби бе чул за процеса, бе му се обадил и му бе разказал за онзи път, когато Иджи го извади от затвора. Тъй че Скрогинс, човекът, на когото тя бе въртяла номера години наред, бе дошъл, за да я защити.

Иджи бе слисана от цялата тази работа доста дълго време. Но докато се прибираха към Уисъл Стоп, успя да промълви:

— Не знам кое е по-лошо — да отида в затвора или да трябва се държа добре със свещеника до края на живота си.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

9 октомври 1986

Днес Ивлин нямаше търпение да стигне в старческия дом. През целия път дотам подканяше Ед да кара по-бързо. Отби се, както винаги, в стаята на Старата мама и й предложи меденка, но както обикновено, свекърва й отказа с думите:

— Ще повърна. Не мога да разбера как ядеш тези лепкави неща.

Ивлин се извини и отиде в салона за посетители.

Госпожа Тредгуд, облечена със светлозелената си рокля на цветя, я поздрави с ведро:

— Честита Нова година!

Ивлин седна загрижено.

— Скъпа, до Нова година има още три месеца. Още дори не наближава Коледа.

Госпожа Тредгуд се засмя.

— Знам, просто реших малко да избързам и да се посмея. Всички тук са толкова мрачни и само мрънкат.

Ивлин й подаде сладките.

— Ивлин, това меденки ли са?

— Да. Помните ли, че поръчахте да ви донеса.

— Изглеждат превъзходно, нали? — Тя взе една. — Приличат на понички с крем „Дикси“. Благодаря ти, скъпа… Опитвала ли си от поничките „Дикси“? Леки са като перце. Вечно казвах на Клио: „Ако минаваш покрай сладкарница, където продават понички с крем «Дикси», вземи една дузина за мен и Албърт. Шест с глазура и шест със захар“. Обичам и от онези усуканите. Сещаш ли се, имат формата на плитка. Забравих как се казват…

Ивлин вече не можеше да чака.

— Госпожо Тредгуд, разкажете ми какво стана на процеса.

— Когато съдиха Иджи и Големия Джордж ли?

— Да.

— Какъв процес беше само! Всички бяхме уплашени до смърт. Мислехме си, че те повече няма да се приберат у дома, но накрая ги обявиха за невинни. Клио обясни, че са доказали без капчица съмнение къде са били по времето, когато би трябвало да е станало убийството, тъй че не било възможно да са го извършили те. Каза, че единствената причина Иджи да се яви на процеса била, за да защити някой друг.