Фани Флаг - Пържени зелени домати

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

12 октомври 1986

Ивлин стана рано, отиде в кухнята и почна да приготвя изненадата за госпожа Тредгуд. Претопли чинията, преди да тръгнат за старческия дом, уви я в алуминиево фолио и я сложи в термочанта, за да не изстине. Отново подканваше Ед да кара по-бързо.

Старицата я чакаше и Ивлин я накара да затвори очи, докато разопаковаше чинията и отваряше капака на буркан студен чай с мента.

— Готово. Можете да отворите очи.

Когато видя какво има в чинията, госпожа Тредгуд плесна с ръце, развълнувана като дете на Коледа. Пред нея стоеше чиния идеално опържени зелени домати, прясна царевица, шест резена бекон, купичка боб за гарнитура и четири големи пухкави бисквити с мътеница.

Ивлин за малко да се разплаче, когато видя колко щастлива е приятелката й. Каза на госпожа Тредгуд да изяде всичко, преди да е изстинало и отиде да потърси Джинин. Даде на сестрата сто долара в плик за писма и двайсет и пет долара за самата нея и я помоли да се погрижи госпожа Тредгуд да получава всичко каквото й се яде и каквото друго поиска, докато Ивлин отсъства.

Джинин отвърна:

— Не искам пари за себе си, скъпа, та ми е една от любимките. Не се тревожете, госпожо Кауч. Ще се грижа за нея, докато ви няма.

Когато Ивлин се върна в салона, чинията на приятелката й бе празна.

— Ивлин, не знам с какво заслужих да ме глезиш така. Това е най-вкусният обяд, който съм яла, откакто кафенето затвори.

— Заслужавате да ви глезят.

— Не съм толкова сигурна. Не знам защо си така добра към мен, но ти благодаря. Благодаря на Бог всяка вечер и Го моля да те наглежда.

— Знам.

Ивлин поседя и подържа ръката на приятелката си, докато накрая не й каза, че за известно време ще е извън града, но й е приготвила изненада, когато се върне.

— О, обичам изненади. По-голяма ли е от кутия за хляб?

— Няма да ви кажа. Иначе няма да е изненада, нали?

— Май да… ами тогава се връщай по-бързо, защото няма да спра да се чудя през цялото време. Раковина ли е? Отиваш във Флорида, нали? Опал и Джулиан ми изпратиха раковина от Флорида.

Ивлин поклати глава.

— Не, не е раковина. Не ме питайте повече. Просто ще трябва да почакате.

После даде на старицата едно листче.

— Това е телефонният номер и адресът, на който ще отседнем. Ще ми се обадите, ако имате нужда от нещо, нали?

Госпожа Тредгуд обеща да се обади и я държа за ръката, докато не стана време Ивлин да си тръгва. Тогава я изпрати до вратата, където чакаше Ед.

Той попита:

— Как сте, госпожо Тредгуд?

— Чудесно, скъпи… похапнах вкусни пържени зелени домати и боб, нашето момиче ми ги донесе.

Ивлин тъкмо прегръщаше старицата за довиждане, когато жена с изпъчени гърди, облечена с нощница и с лисича кожа на раменете, дойде при тях и заяви високо:

— Трябва да се изнесете. Със съпруга ми купихме сградата и всички трябва да напуснат до шест часа!

Жената продължи по коридора да тормози останалите старци в „Розовата тераса“.

Ивлин погледна госпожа Тредгуд и попита:

— Веста Адкок?

Госпожа Тредгуд кимна.

— Самата тя. Какво ти казах? Горката, съвсем й се е разхлопа дъската.

Ивлин се засмя и й помаха за довиждане. Приятелката й що й помаха и каза:

— Връщай се бързо… А, и би ли изпратила на една старица картичка по пощата?

Бирмингам — Лос Анджелис

14 октомври 1986

Преди седем години Ивлин бе на пазар в мола и докато минаваше покрай магазина за електроника, видя на един от телевизорите на витрината дебела жена, която й се стори смътно позната. Опита се да си спомни коя е и в кой сериал участва. Жената като че ли също я гледаше. И изведнъж осъзна: „Боже, това съм аз!“ В екрана на невключения телевизор виждаше себе си. Ужаси се.

Тогава за пръв път осъзна колко е напълняла. Бе трупала килограми постепенно, години наред, и сега приличаше досущ на майка си.

След това изпробва всички възможни диети на света, но не успяваше да ги спазва дълго. Не бе издържала и на диетата „Последен шанс“. Два пъти.

Веднъж реши да се запише на фитнес, но докато се намъкне в едно от онези ужасни трика, така се умори, че се прибра вкъщи да си легне.

В една статия в „Космополитън“ прочете, че лекарите вече могат просто да ти изсмучат тлъстините, и щеше да се подложи на процедурата, ако не се страхуваше толкова много от доктори и болници.