Фани Флаг - Пържени зелени домати

Обикна я от мига, в който я видя в кафенето с памучна рокля на точки, и не бе престанал да я обича и до днес.

Обичаше я, когато повръщаше пиян в някоя уличка зад някой бар или лежеше почти умрял в някой приют, заобиколен от мъже с кървящи рани, страдащи от налудничави алкохолни халюцинации и сражаващи се с въображаеми насекоми и плъхове. Обичаше я през нощите, когато студеният зимен дъжд го сварваше само с лятна шапка и подгизнали обувки. Както и онзи път, когато се озова в болницата за ветерани и му изрязаха половината бял дроб, и когато онова куче откъсна със зъби половината му прасец, докато седеше в столовата на Армията на спасението в Сан Франциско на Бъдни вечер и непознати го потупваха по гърба и му подаваха изсъхнало пуешко и цигари.

Обичаше я всяка нощ, буден на леглото си в приюта върху тънкия дюшек, взрян в мигащите неонови табели „Исус е спасението“ и заслушан в пияниците на улицата, които трошаха бутилки и крещяха да ги пуснат на топло. През всички тези тежки моменти той просто затваряше очи и отново влизаше в кафенето и я виждаше как стои там и му се усмихва.

Обгръщаха го спомени за усещания: Рут се смее на Иджи… стои зад тезгяха и прегръща Чуканчето… отмята косата от челото си… гледа го загрижено, когато не е добре.

„Смоуки, не мислиш ли, че ти трябва още едно одеяло за тази нощ? Казват, че ще е страшно студено“. „Смоуки, не изчезвай така, без да ни кажеш, тревожим се за теб…“

Никога не я бе докосвал, освен когато се здрависваха. Никога не я бе прегръщал или целувал, но й бе останал верен. Би убил за нея. Тя бе жена, за която си струва да убиеш; от мисълта, че нещо или някой може да я нарани, направо му призляваше.

В живота си бе откраднал едно-единствено нещо. Снимката на Рут от откриването на кафенето. Тя стоеше пред входа с бебето в една ръка, а другата вдигната, за да засенчи очи от слънцето. Тази снимка бе пътувала надлъж и нашир. В плик за писма, закачен с безопасна игла от вътрешната страна на ризата му, за да не я изгуби.

И дори след като почина, Рут продължи да живее в сърцето му. За него Рут никога нямаше да умре. Интересно. През всичките тези години тя така и не разбра за чувствата му Иджи знаеше, но никога не каза и думичка, тъй като не бе от хората, които те карат да се срамуваш, че обичаш някого. Но знаеше.

Бе го търсила под дърво и камък, когато Рут се разболя, но по това време той бе някъде далеч по влаковете. Когато се върна, Иджи го заведе на гроба й. Двамата стояха и знаеха какво изпитва другият. И сякаш от този момент нататък скърбяха заедно. Не го изричаха на глас. Онези, които най-много страдат, казват най-малко.

Рут Джеймсън

1898 — 1946

Бог реши да си я прибере.

Четвъртък, 26 януари 1969

Стр.38

Мъж умира от измръзване

Тялото на неизвестен бял мъж на около 75 години бе открито рано сутринта в сряда край железопътната линия на километър и половина южно от Уисъл Стоп. Мъжът, облечен само с гащеризон и тънко яке, очевидно е умрял от измръзване през нощта. Не са намерени документи за самоличност, а само снимка на жена. Предполага се, че е бил скитник.

9 декември 1956

Закриват пощата

След като кафенето и фризьорският салон затвориха, трябваше да предположа, че аз съм следващата. Получих уведомлението по пощата. Закриват пощенския клон в Уисъл Стоп и всички писма и колети ще се препращат в пощенския клон в Гейт Сити. Ще е тъжен ден за мен, но продължавам да списвам вестника, тъй че ако имате някакви новини, ми се обадете по телефона, наминете до дома ми или кажете на половинката ми, ако го срещнете из града.

Тъй като Еси Ру бе назначена да свири в закритата пързалка в Северен Бирмингам, двамата със съпруга й Били обмислят да се преместят там. Надявам се да не го направят… След като Джулиан и Опал заминаха, от старата банда ще останем само аз, Нини Тредгуд и Биди Луиз Отис.

Със съжаление трябва да съобщя, че тази седмица някой влязъл с взлом в дома на Веста Адкок и откраднал всичките й фигурки на птичета от бюфета, както и монети от чекмеджето.

Отгоре на всичко, докато бях на гробището на Коледа, за да занеса цветя на гроба на майка си, някой ми открадна дамската чанта от колата. Времената се промениха. Що за човек би направил подобно нещо?

Между другото, няма нищо по-тъжно от това да видиш детски играчки върху гроб.