Фани Флаг - Пържени зелени домати

— Не, сър.

— Предполагам, че сте подкупили бедната слаба жена с обещания за пари и алкохол, тя е изгубила здравия си разум за момент и когато съпругът й е дошъл да я прибере у дома, с чернокожия ви помощник сте го убили хладнокръвно, за да й попречите да се прибере, нали?

Обърна се към залата, после пак към Иджи и извика:

— Къде бяхте вечерта на тринайсети декември 1930 година?

Иджи се потеше цялата.

— Бях в къщата на майка си в Уисъл Стоп.

— Кой беше с вас?

— Рут Джеймсън и Големия Джордж. Той дойде с нас онази вечер.

— Може ли Рут Джеймсън да потвърди думите ви?

— Не, сър.

— Защо?

— Тя почина преди осем години.

— А майка ви?

— И тя е мъртва.

Задачата на прокурора вече бе станала съвсем лесна и той се надигна на пръсти за миг, след което се извъртя към съдебните заседатели.

— Значи, госпожице Тредгуд, очаквате дванайсет интелигентни мъже да повярват, че макар двама от свидетелите да са мъртви, а третият е чернокож мъж, който работи за вас и ви е придружавал в деня, в който сте отвлекли Рут Бенет от щастливия й дом, и е известен като мързелив лъжлив негър, искате от тези мъже да приемат на доверие думата ви?

Макар да беше нервна, Иджи се ядоса, че наричат Големия Джордж с толкова обидни имена.

— Точно така, надут тъп гъз такъв.

Залата избухна, а съдията напразно биеше с чукчето си. Този път Големия Джордж изстена. Бе я умолявал да не го кара да се явява на процеса, но Иджи бе настояла да му осигури алиби за онази нощ, тъй като знаеше, че това е единственият му шанс. Като бяла жена, вероятността тя да бъде оправдана бе много по-голяма от неговата, особено след като той разчиташе за алиби на показанията на друг негър. Иджи нямаше да допусне Големия Джордж да влезе в затвора, та дори животът й да зависеше от това, както най-вероятно щеше да се окаже.

Процесът вървеше зле за Иджи и когато доведоха в залата изненадващия свидетел през последния ден, Иджи разбра, че нещата са непоправими. Той мина по пътеката с по-смирен и богоугоден вид от когато и да било… старият й заклет враг, човекът, когото тормозеше от години.

„С мен е свършено“, помисли си тя.

— Как се казвате?

— Отец Хърбърт Скрогинс.

— Професия?

— Пастор в Баптистката църква на Уисъл Стоп.

— Поставете дясната си ръка върху Библията.

Отец Скрогинс заяви, че е донесъл своята библия, постави длан върху нея и се закле да каже истината и само истината.

Иджи се обърка, когато осъзна, че нейният адвокат е призовал свещеника като свидетел. Защо първо не я бе попитал? Щеше да му каже, че този човек няма да каже и една добра дума за нея.

Но вече бе твърде късно — пасторът бе заел мястото си на свидетелската банка.

— Отец Скрогинс, бихте ли казали пред съда защо ми се обадихте снощи и какво ми казахте?

Свещеникът прочисти гърло.

— Да. Обадих ви се, за да ви кажа, че имам информация за местонахождението на Иджи Тредгуд и Джордж Пулман Пийви в нощта на 13 декември 1930 година.

— И че тя и чернокожият не са били в дома на майка й, както обвиняемата заяви по-рано по време на процеса ли?

— Да, не бяха там.

„Мамка му!“, помисли си Иджи.

Адвокатът й обаче продължаваше.

— Нима твърдите, отец Скрогинс, че тя е излъгала за местонахождението си във въпросната вечер?

Свещеникът стисна устни.

— Сър, като християнин, не бих могъл да я обвиня в лъжа. Мисля, че е станало объркване с датите. — Той отвори библията си и запрелиства в търсене на конкретна страница. — През годините записвам датите на всички събития в църквата си в библията и онази вечер, докато прелиствах, видях, че на 13 декември е било началото на годишния енорийски събор в двора на църквата. И сестра Тредгуд беше там заедно с Джордж Пийви, който отговаряше за напитките, както на всеки събор през последните двайсет години.

Прокурорът скочи.

— Възразявам! Това не означава нищо. Убийството може да е било извършено по всяко време през следващите два дни.

Отец Скрогинс го изгледа възмутено и се обърна към съдията.

— Ваша чест, съборът ни трае точно толкова — три дни и три нощи.

Адвокатът попита:

— Напълно сигурен ли сте, че госпожица Тредгуд е била там? Свещеникът като че ли се обиди, че не му вярват.

— Разбира се. — Обърна се към съдебните заседатели. — Сестра Тредгуд присъства без изключение на църковните мероприятия и е солистка в хора ни.

За пръв път през живота си Иджи онемя и се вцепени. Клубът на киселата краставичка лъжеше и разказваше всевъзможни измишльотини от дълги години, а за пет минути отец Скрогинс ги засрами до един. Бе толкова убедителен, че и тя самата почти му повярва.