Фани Флаг - Пържени зелени домати

Тъй че от онзи момент започна да пазарува само от кварталния магазин за техника и изпитваше задоволство винаги, когато видеше жени, по-дебели от нея. Обикновено, за да отпразнува този факт, отиваше да се почерпи с палачинка в сладкарницата на две пресечки от тях.

Храната се бе превърнала в единственото й приятно изживяване, а бонбоните, тортите и пайовете бяха единствената сладост в живота й…

Но сега, след месеците, които бе прекарала с госпожа Тредгуд, нещата започнаха да се променят. Нини Тредгуд я бе накрала да се почувства млада. Ивлин започна да гледа на себе си като на жена с половината живот пред себе си. Приятелката й бе убедена, че е подходяща за търговски представител на козметика „Мери Кей“. Досега никой никога не бе вярвал, че Ивлин може да постигне нещо, най-малко самата Ивлин. Колкото повече госпожа Тредгуд й говореше, толкова по-рядко Тоуанда вилнееше във фантазиите й и тя започна да си представя как е седнала, слаба и щастлива, зад волана на розов кадилак.

И онази неделя, когато отиде в баптистката църква „Мартин Лутър Кинг“, се бе случило чудо: за пръв път от месеци мислите за самоубийство изчезнаха и тя осъзна, че иска да живее. Тъй че, още опиянена от преживяването в църквата, Ивлин събра смелост с помощта на две таблетки от пет милиграма „Валиум“ и отиде на лекар. Той се оказа очарователен млад мъж и й направи преглед, от който тя не помнеше почти нищо, освен че не й откри тежка болест. Нивото й на естроген бе занижено, точно както бе подозирала госпожа Тредгуд. Същия следобед тя отиде в аптеката с рецепта за „Премарин“ от 625 милиграма и почти на мига започна да се чувства по-добре.

Един месец по-късно получи разтърсващ оргазъм, който за малко да изплаши горкичкия Ед до смърт.

Десет дни след това Ед се записа на фитнес.

А две седмици след като завърши козметичните курсове на „Мери Кей“ Ивлин подписа договор като козметичен консултант и започна да води обучения по грим. Скоро след това на специална церемония регионалният директор на „Мери Кей“ я награди със значка за заслуги за новопостъпили членове, която Ивлин носеше с гордост. Дори бе забравила да обядва… веднъж…

Всичко се развиваше бързо, но не чак толкова бързо, колкото й се искаше. Затова тя изтегли пет хиляди долара от спестовния влог, стегна си куфарите и сега седеше в самолета на път за санаториум за отслабване в Калифорния и четеше последната брошура, която й бяха изпратили, въодушевена като на първия си учебен ден.

Дневна програма за гости на спа центъра

7:00: Един час бързо ходене или разходка в града и сред природата.

8:00: Кафе и 100 мл доматен сок без сол.

8:30: Утринна гимнастика под съпровода на „Така се вълнувам“ на Пойнтед Систърс.

9:00: Упражнения за разтягане и гъвкавост с топки, тояжки и обръчи.

11:00: Упражнения в плувния басейн с топки и пояси.

12:00: Обяд — 250 калории.

13:00: Свободно време за масажи и козметични процедури — предлагат се масажи против целулит и процедури с топли масла за длани и ходила.

18:00: Вечеря — 275 калории.

19:30: Кръжоци; госпожа Джейми Хигдън ще води клас по натюрморт (само с изкуствени плодове).

Само в петък: Курс по изработка на саксии от тесто (което не става за ядене) с госпожа Александър Баги.

7 ноември 1967

Ханк Робъртс тъкмо бе навършил двайсет и седем и вече имаше своя строителна фирма. Тази сутрин с дългокосия му приятел Травис тъкмо започваха изпълнението на нова поръчка. Големият жълт булдозер ръмжеше и стържеше, докато изкопаваше празния парцел до старата къща на Тредгуд на Първа улица. Подготвяха терена, за да вдигнат тухлена постройка до Баптистката църква.

Травис, който тази сутрин вече бе изпушил два джойнта, обикаляше наоколо, подритваше земята с ботуш и започна да си мърмори:

— Брато, глей к’ви боклуци. Кой знае какви гнусотии още ще изкопаем…

След малко Ханк слезе от булдозера за обяд, а Травис се провикна:

— Ей, ела да видиш!

Ханк отиде при него и погледна към пръстта, която току-що бе изкопал. Беше пълна с рибешки глави, останали бяха само малките остри зъби, както и с черепите на прасета и кокошки, поднасяни за вечеря на отдавна забравени хора.

Ханк беше селско момче и бе свикнал с подобни гледки, тъй че просто рече:

— К’во толкова?

Седна наблизо, отвори черната си метална кутия за обяд и начена единия от четирите сандвича. Травис още бе слисан от откритието и продължи да побутва с крак купчината пръст, костите, черепите и зъбите.