Фани Флаг - Пържени зелени домати

Рут повярва, че красивият млад мъж я обича и че тя също го обича.

— Но кой да знае, че всичките лъснати до блясък обувки и модни костюми никога няма да заличат огорчението, трупало се у Франк години наред…

В града поне никой не знаеше; забеляза го само един непознат. Вечерта на ергенското парти на Франк той и група негови приятели се отбиха в един бар за по няколко питиета на път за една къща, където Франк бе наел три проститутки от Атланта за случая. Един стар скитник, минаващ през околията, случайно бе влязъл в бара и наблюдаваше компанията млади мъже. Франк постъпи с него както с всички непознати: отиде при мъжа, който очевидно се нуждаеше от едно питие, и го тупна по гърба.

— Старче, ако познаеш кое от очите ми е стъклено, ще те черпя едно.

Приятелите му се разсмяха, защото знаеха, че е невъзможно да се забележи разликата, но старият мъж го погледна и след кратко мълчание каза:

— Лявото.

Приятелите на Франк се разсмяха гръмко и макар да се изненада неприятно, Франк също се засмя и хвърли на масата един долар.

Барманът проследи с поглед как компанията си тръгва и се обърна към скитника:

— Какво ще пиете, господине?

— Уиски.

Барманът му наля и след малко го попита:

— Приятелю, как така веднага позна, че лявото му око е стъкленото?

Старецът отпи от уискито и отвърна:

— Лесно. Само в лявото му око се забелязваше проблясък на човечност.

28 април 1926

Деветнайсетгодишната Иджи ходеше с колата до Валдоста почти всеки месец две години и половина, за да гледа как Рут ходи и се връща от църквата. Просто искаше да се увери, че приятелката й е добре, и Рут така и не разбра за посещенията й. Една неделя обаче тя неочаквано спря пред дома на Рут, отиде до входната врата и почука. И самата Иджи се изненада, че се е озовала там.

Майката на Рут, крехка жена, дойде да й отвори и се усмихна.

— Да?

— Рут вкъщи ли си е?

— Да, горе е.

— Бихте ли й казали, че факирът на пчелите от Алабама е дошъл?

— Моля?

— Просто й кажете, че я търси нейна приятелка от Алабама.

— Няма ли да влезете?

— Не, благодаря. Ще изчакам тук.

Майката на Рут влезе и се провикна нагоре:

— Рут търси те някаква пчеларка.

— Какво?

— Имаш гостенка. Чака те на верандата.

Когато Рут слезе, остана като гръмната. А Иджи, която се опитваше да се държи небрежно, макар дланите да се потяха и ушите й да горяха, каза:

— Виж, не искам да те безпокоя. Знам, че сигурно си много щастлива и така нататък… Искам да кажа, сигурна съм, че си щастлива, но просто исках да знаеш, че не те мразя и никога не съм те мразила. Все още искам да се върнеш при мен и вече не съм дете, тъй че мнението ми по въпроса няма да се промени. Още те обичам и ще те обичам завинаги и не ме интересува кой какво си мисли…

Франк се провикна от спалнята:

— Кой е?

Иджи тръгна да слиза заднишком по стълбите на верандата.

— Само това исках да ти кажа… Е, аз ще тръгвам…

Рут, която не бе казала и думичка, я проследи с поглед как се качва в колата и потегля.

Не бе минал и ден, без да мисли за Иджи.

Франк излезе на верандата.

— Кой беше?

Рут, още загледана в колата, която вече се бе смалила до черна точица в далечината, отвърна:

— Една моя позната. — И се прибра вътре.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

6 април 1986

Госпожа Тредгуд заговори в мига, в който Ивлин прекрачи прага на салона.

— Скъпа, Вера Адкок окончателно превъртя. Днес следобед в четири нахълта в стаята ни, грабна малката стъклена пантофка, в която госпожа Отис си държи фибите за коса, и рече: „Бог е казал: И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си!“, след което изхвърли пантофката с все фибите през прозореца и излезе. Госпожа Отис ужасно се разстрои. Малко по-късно дребната чернокожа сестра, Джимин, донесе стъклената пантофка от двора и каза на госпожа Отис да не се засяга, защото госпожа Адкок изхвърляла вещи от прозорците на всички цял ден… рече, че госпожа Адкок е пощръкляла и да не й обръща внимание. Имам късмет, че съм с всичкия си, като гледам каква лудница е тук… Просто живея ден за ден. Старая се, колкото мога, а останалото вече не е в мои ръце.

Ивлин й подаде кутия череши с шоколадова глазура.

— Благодаря ти, скъпа, много си мила. — Госпожа Тредгуд си взе черешка и за момент се замисли. — Как мислиш, щръклиците наистина ли са луди, или просто хората си мислят така?