Фани Флаг - Пържени зелени домати

— ЧУЙ МЕ СЕГА ЗАДРЪСТЕН ГРОЗЕН КЬОРАВ КУЧИ СИНЕ! АКО ОТНОВО УДАРИШ РУТ, ЩЕ ТЕ УБИЯ! КОПЕЛЕ ТАКОВА! КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ ТИ ИЗТРЪГНА ПРОКЛЕТОТО СЪРЦЕ! РАЗБРА ЛИ МЕ, НЕГОДНИКО?

И при тези думи помете с ръка всичко от мраморната лавица. Десетки шишенца с шампоан, тоник за коса, масла, лосион за бръснене и пудра се пръснаха на пода. Преди в бръснарницата да се окопитят, Иджи вече се бе качила в колата си и с бясна скорост се отдалечаваше от града.

Бръснарят стоеше с отворена уста. Всичко се бе случило толкова бързо. Той погледна Франк в огледалото и каза:

— Това момче явно не е с всичкия си.

В мига, в който стигна в риболовния клуб „Колелото на каруцата“, Иджи разказа на Ева всичко. Още бе разярена и се кълнеше, че ще се върне и ще го научи оня мръсник.

Ева я изслуша внимателно и каза:

— Ако се върнеш там, ще пострадаш, това ще стане. Виж, не можеш да се месиш в чужд брак, това си е тяхна работа. Скъпа, има някои неща между мъжа и жената, в които просто не бива да си пъхаш носа.

Горката Иджи попита сломено:

— Но тя защо стои при него? Какво й става?

— Не е твоя работа. Просто забрави. Рут е голяма жена и може да прави каквото поиска, колкото и да не ти харесва на теб. Ти си още дете, миличка, и ако онзи мъж е толкова зъл, колкото казваш, най-вероятно ще пострадаш.

— Не ме интересува какво мислиш ти, Ева. Един ден ще го убия този кучи син, заклевам се.

Ева й наля още една чаша.

— Не, няма да го убиваш, нито да се връщаш там. Обещаваш ли ми?

Иджи й обеща. И двете знаеха, че лъже.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

27 април 1986

Госпожа Тредгуд бе особено щастлива днес, защото ядеше пържено пиле и зелева салата от картонена чиния, а в това време Ивлин бе в коридора, за да й донесе гроздов сок.

— Благодаря ти, миличка. Как ме глезиш само. Всяка седмица ми носиш лакомства. Казах на госпожа Отис: „Ивлин е толкова добра с мен все едно ми е дъщеря“. Много ти благодаря, наистина. Аз си нямам дъщеря… Свекърва ти радва ли се на вкуснотиите, които носиш?

— Не, никак даже. Донесох й пиле, но не го искаше. Двамата с Ед хич не ценят храната, ядат само за да оцелеят. Представяте ли си?

Госпожа Тредгуд отвърна, че изобщо не може да си представи подобно нещо.

Ивлин я подкани да продължи разказа си.

— Стигнахте дотам, където Рут се прибира във Валдоста, за да се омъжи…

— Точно така. И какъв удар бе това за Иджи. Как само се развилия.

— Знам, разказахте ми. Но кога се върна Рут в Уисъл Стоп?

Ивлин се настани удобно на стола с чиния пилешко в ръка и заслуша.

— О скъпа, помня много добре деня, в който се върна. Беше през двайсет и осма или може би двайсет и девета. Или пък беше през трийсета? Както и да е… Седях в кухнята със Сипси, когато мама дотича с писмото в ръка. Отвори с трясък задната врата и извика на Големия Джордж, който беше в градината е Джаспър и Артис: „Джордж, тичай да повикаш Иджи. Кажи й, че е получила писмо от госпожица Рут!“

Джордж хукна веднага. След около час Иджи влезе в кухнята, а мама, която чистеше грах, й посочи писмото на масата, без и да продума. Иджи го отвори, но странна работа — вътре изобщо нямаше писмо, а само пасаж от Библията, Рут глава първа, стих шестнайсети:

„Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог“.

Иджи препрочете цитата многократно, след което го подаде на мама и я попита какво означава това според нея. Мама също прочете писмото, остави го на масата и продължи да чисти граха. „Означава точно това, което пише. Мисля, че утре с братята ти и Големия Джордж трябва да отидете и да приберете момичето. Знаеш много добре, че мира няма да имаш, докато не го направите“.

И мама беше права. Тъй че на другия ден отидоха в Джорджия да я вземат. Възхищавах се на Рут за смелостта й да напусне мъжа си, защото в онези дни се искаше истинска смелост за подобно нещо, не като сега, скъпа. В онези времена, ако една жена бе омъжена, си оставаше омъжена. Всички се отнасяха с Рут като с порцеланова кукла, но в много отношения тя бе по-силна от Иджи.

— Рут разведе ли се?

— О, не знам. Не съм питала. Реших, че това си е работа на Рут. Не бях виждала съпруга й, но разправяха, че бил хубавец, като изключим стъкленото око. Рут казваше, че бил от добро семейство, просто в него имало някаква жестокост към жените. Разказа, че през първата им брачна нощ се напил и я насилил, докато тя през цялото време го умолявала да спре.