Фани Флаг - Пържени зелени домати

След като Рут излезе, татко каза:

— Виждаш ли, напразно се тревожеше.

— Аз ли? Ти се тревожеше, татко, не аз — отвърна мама и се зае с плетката си.

На другия ден Рут си върна моминското име Джеймсън, а Иджи отиде в града и разказа на всички как един брониран камион премазал горкия съпруг на Рут и той загинал на място. Отначало Рут се ужаси, че Иджи е разказала подобна лъжа, но по-късно, когато се роди бебето, се радваше, че го е направила.

31 август 1940

Автомобил прегазва градинар

Веста Адкок прегази чернокожия си градинар Джеси Тигинс на път за среща на „Източна звезда“ във вторник. Джеси подрямвал под едно дърво, когато Веста изкарвала колата от предния си двор, и една от гумите минала през главата му и я натикала в калта… Щом чула вика му, тя спряла колата върху гърдите му и слязла да види кой крещи. Няколко съседи се притегли на помощ и го измъкнали.

Слава богу, че през последните няколко дни валяло, каза Грейди Килгор, защото иначе Джеси можел да загине.

В момента Джеси е добре, като изключим следите от гуми по кожата му, но Веста заяви, че изобщо не е бивало да задрямва, защото му плаща, за да работи, а не да лежи.

Предполагам, че повечето от вас вече знаят, че онзи глупак, съпругът ми, подпали гаража ни преди няколко дни. Толкова бил улисан да поправя радиото, за да може да слуша бейзболния мач с приятелите си, че изпуснал фаса си върху списанията ми „Женски дом“, които си събирам, и гаражът изгоря до основи само за няколко минути. Половинката ми бил така зает да спасява циркуляра, който му подарих за рождения ден, че забравил да изкара колата.

Не ми е толкова мъчно за колата, колкото за списанията. И без това колата не вървеше.

Синчето на Еси Ру, което заради ръста си носи прякора Дребосъка, спечели наградата от 10 долара от състезанието със зърната боб. Иджи каза, че предложението му било с 83 зърна по-малко, но все пак той бил най-близо до точната бройка.

Между другото Бутс е умряла и Опал каза, че се надява да сте доволни.

Дот Уиймс

Уисъл Стоп, Алабама

22 ноември 1930

Денят бе студен и ясен, а вътре почти бе дошло време за едно от радиопредаванията, които слушаха редовно. Грейди Килгор тъкмо допиваше втора чаша кафе, а Сипси, която метеше фасовете, станали от клиентите за закуска, първа ги зърна през прозореца.

Два черни пикапа тихо паркираха пред кафенето и около двайсет члена на ку-клукс-клан, натъкмени с бели роби и качулки, слязоха и бавно и заплашително се строиха в редица пред кафенето.

— О, боже… ей ги на… дойдоха… знаех си аз, знаех си — затюхка се Сипси.

Рут, която стоеше зад тезгяха, попита:

— Кой? — И се обърна да види.

В мига, в който ги съзря, се провикна към кухнята:

— Онзел, заключи задната врата и ми донеси бебето.

Мъжете просто стояха отвън с лице към кафенето като бели статуи. Един от тях държеше табела, на която с кървави букви пишеше: „Пазете се от невидимата империя… факлата и въжето са гладни“.

Грейди Килгор стана и отиде до прозореца, след което зачопли зъбите си с клечка, докато оглеждаше внимателно мъжете с островърхи качулки.

Радиоводещият обяви:

— А сега, специално за многобройните му почитатели, представям „Обикновеният Бил, бръснарят на Харвил“, историята на един обикновен човек, какъвто може би живее в съседство с вас…

Иджи излезе от тоалетната и видя, че всички са се втренчили през прозореца.

— Какво става?

— Ела, Иджи — каза Рут.

Иджи отиде при нея и погледна навън.

— Мамка му!

Онзел подаде бебето на Рут и остана до нея.

Иджи се обърна към Грейди:

— Защо са дошли, по дяволите?

Грейди, който още чоплеше зъбите си, отвърна уверено:

— Тези не са от нашите.

— А от кои са?

Грейди остави една монета на масата и каза:

— Стойте тук. Ще ида да разбера кои са.

Сипси стоеше зад тезгяха с метла в ръка и мърмореше:

— Хич ме не е страх от тез призраци. Ама хич.

Грейди излезе навън и размени няколко думи с двама от мъжете. След две-три минути единият мъж кимна и каза нещо на останалите и те един по един си тръгнаха тихо, както бяха дошли.

Рут не бе сигурна, но като че ли един от мъжете се бе втренчил специално в нея и бебето. И тогава си спомни какво й бе казала веднъж Иджи и погледна към обувките на мъжа, който тъкмо се качваше в пикапа. Когато видя, че са черни и лъснати до блясък, я скова страх.