Фани Флаг - Пържени зелени домати

Грейди се върна в кафето и заяви:

— Нищо не искаха. Просто решили малко да се позабавляват, като стряскат хората. Един от тях идвал в кафенето онзи ден и видял, че продавате храна на негри през задната врата, та решил малко да ви сплаши. Само това.

Иджи го попита какво им е казал, че са си тръгнали толкова бързо.

Грейди свали шапката си от закачалката.

— О, казах им просто, че това са си нашите негри и не ни трябват някакви загубеняци от Джорджия да идват и да ни нареждат какво да правим. — Погледна Иджи право в очите. — Уверявам те, че няма да се върнат. — После си сложи шапката и излезе.

Макар Грейди да бе един от основателите на Клуба на киселата краставичка и заклет лъжец, през онзи ден той каза истината. Онова, което Иджи и Рут обаче не знаеха, бе, че макар злобни, момчетата от Джорджия не бяха толкова глупави, за да предизвикват членовете на Клана в Алабама, и имаха достатъчно ум в главата, че да си тръгнат бързичко и да не се връщат.

Затова когато Франк Бенет все пак се върна, дойде сам… и по тъмно.

15 декември 1930

Местен мъж е в неизвестност

38-годишният Франк Бенет от Валдоста днес бе обявен за издирване от по-малкия си брат Джералд, след като Джейк Бокс, работник на по-големия брат, го уведомил, че работодателят му не се е прибрал у дома след ловен излет.

За последно Бенет е бил видян на 13 декември сутринта, когато излязъл от дома си и казал на господин Бокс, че ще се върне вечерта. Всеки, който има информация за местонахождението му, моля да уведоми местните власти.

18 декември 1930

Беше поредният мразовит следобед в Алабама и зад кафенето в големия железен казан се вареше свинско. Казанът бълбукаше, пълен с догоре с месо, което съвсем скоро щеше да бъде опечено на жар със специалния сос на Големия Джордж.

Големия Джордж — стоеше до казана с Артис — вдигна очи и видя да се приближават трима мъже с пистолети на коланите.

Грейди Килгор, местният шериф и железопътен полицай на половин работен ден, обикновено му викаше Джордж. Днес обаче искаше да се докара пред другите двама и му каза:

— Ей, момче! Я виж това. — След което му показа снимка — Да си забелязвал този мъж наоколо?

Артис, чиято задача бе да разбърква месото в казана с една дълга пръчка, се попоти.

Големия Джордж погледна снимката на белия мъж с бомбе и поклати глава.

— Не, господине… не съм го виждал — отвърна и върна снимката на Грейди.

Другите двама се приближиха и погледнаха розовите и бели мръвки в казана — те се надигаха и спускаха като въртележка.

Грейди прибра снимката в джоба на жилетката см и тъй като с това служебните му задължения бяха приключили, попита:

— Кога ще ги слагаш да ги печеш, Джордж?

Големия Джордж погледна съсредоточено към казана.

— Наминете утре по пладне… мда, за тогава ще да са готови.

— Да ни запазиш няколко кюфтета, чу ли?

Големия Джордж се усмихна.

— Да, господине, ще запазя.

Докато вървяха към кафенето, Грейди се похвали на другите двама:

— Този негър прави най-хубавата скара в целия щат. Трябва да я опитате, за да видите какво значи истинско кюфте. В Джорджия сто на сто не сте яли такива.

Смоуки и Иджи седяха на една маса, пиеха кафе и пушеха. Грейди влезе, сложи шапката си на закачалката до вратата и отиде при тях.

— Иджи, Смоуки, това са полицай Къртис Смути и полицай Уендъл Ригинс. Дошли са от Джорджия, да търсят този човек.

Всички се поздравиха с кимване и тримата мъже седнаха.

— Какво ще желаете, момчета? Искате ли кафе? — попита Иджи.

Те отвърнаха, че искат.

Иджи се провикна към кухнята:

— Сипси!

Сипси подаде глава през вратата.

— Направи три кафета — каза й Иджи, а после се обърна към мъжете: — А искате ли пай?

— Не, по-добре не, по служба сме.

По-младият и набит полицай изглеждаше разочарован.

— Тези момчета издирват един човек и аз се съгласих да им сътруднича. — Грейди се беше съгласил само да отговаря за снимката.

Прочисти гърло и я извади, като се опитваше да изглежда едновременно важен и небрежен.

— Някой от вас да е виждал този мъж през последните два дни? Иджи погледна снимката, каза, че не го е виждала, подаде я на Смоуки и попита:

— Какво е направил?

Сипси донесе кафетата и Къртис Смути — кльощав, жилав полицай с врат, стърчащ от бялата му риза като сбръчкана ръка отвърна с пискливо гласче:

— Доколкото знаем, не е направил нищо. Опитваме се да разберем какво са му направили на него.